"Твърде далеч" - Аби Глайнс

Историята ни е позната - от изтърканите телевизионни предавания, от стереотипа за "токсична" връзка.. всички, които са чели "След" на Анна Тод, ще открият безброй прилики.. но въпреки това "Твърде далеч" е някак различна от останалите поредици и предавания. 

Главен герой в поредицата е Блеър Уин, твърдо момиче, което се мести в Розмари Бийч при баща си, след като майка ѝ умира от рак. Прекарала целия си живот в малко градче в Алабама, Блеър се чувства ужасно не на място в богаташкото кътче. Още повече че баща ѝ и приятелката му ги няма, и тя трябва да живее в огромната къща с доведения си брат Ръш Финли, който отгоре на всичко е отвратително привлекателен. Ръш, верен на имиджа си на лошо-момче-син-на-рокзвезда, е с различно момиче всяка вечер, държи се грубо с нея и не обича да говори за семейството си, а Блеър, затворена в себе си, страни от него и се опитва да не обръща внимание на осезаемата химия между тях. Но, естествено, противоположностите се привличат, и докато лятото минава, Блеър започва да гледа на Ръш в нова светлина.. докато тайните от миналото не излизат наяве и нищо вече няма да е същото. 

Ръш и Блеър са ни познати до болка - циничен, надменен и арогантен играч, при това богат, и пълната му противоположност - сериозно, скромно и тихо момиче от малък град. Световете им се сблъскват и след този сблъсък нещата се променят, привличането расте за сметка на задръжките и двамата свършват въвлечени в безрасъдна и неудържима авантюра, играейки си с огъня, от което няма как някой да не се опари. Освен че в случая опарените са и двамата, като успяват да изпепелят и всички около тях. Но същевременно не познаваме точно тази двойка, защото колкото и да са типични, Ръш и Блеър са необикновени. Ако се замислим, колко изблици на изпепеляваща страст между доведени брат и сестра свършват със (спойлер) сватба и бебе? Колко подобни истории наистина имат щастлив край? И двамата имат тъмно минало, и двамата се борят със свои демони, само че накрая се оказва, че и миналото, и демоните им са общи - от тях остава само да се преборят с тях, за да бъдат заедно. 

В първата книга - "Пропадане", Ръш и Блеър са стереотипната двойка на лошо момче и добро момиче, привлечени един от друг, докато нещата не свършват зле, когато мръсна тайна излиза наяве. След това, в "Никога", Ръш трябва да си върне Блеър след като семейството му успешно успява да я прогони обратно в Алабама. Не е изненада, че за отрицателно време двамата са отново заедно - именно затова наричам връзката им токсична. Изненадата идва по-нататък, когато Ръш действително (и най-накрая) избира Блеър пред семейството си и разглезената си сестра, посвещавайки ѝ цялото внимание и поисквайки ръката ѝ. Оттам нататък за него остава само да ѝ докаже, че двамата са по-силни от историята между тях. 

Няма да лъжа, през половината време (което не беше много, защото книжките са доста тънки) въртях очи с досада. Решенията на героите са глупави и предвидими, голяма част от текста е изхабена в разтегливи диалози, а разсъжденията на героите са рядко срещани и повечето време водят до още повече предвидими решения, и така цикълът се повтаря. Но кой не обича любовна история с щастлив край? Колкото и слабо да е нивото, Ръш и Блеър имат искра, имат страст, имат любов, и си струва да четеш дори за да се убедиш, че заживяват щастливо. С други думи, "Твърде далеч" не са книги, които ще ви хвърлят в размишления, философски терзания и душевен смут, но са перфектни за лятно четиво или за убиване на свободното време - нещо, което се поглъща лесно и е твърде познато, но въпреки това успява да стопли сърцата и бързо ти влиза под кожата.