"Краткият втори живот на Бри Танър" - Стефани Майър

Знам, че това съвсем не е нова книга. В действителност вече отдавна е излязла от тираж. Може би една от причините списание "БРАВО" да я включи в летния си брой, където винаги слагат или стари книги, или втора или трета част от някоя поредица. 

Като цяло чувствата ми след като прочетох книгата (което ми отне около два часа) са полюсни. Разбирам, че книгата е донякъде опит да се припечели допълнително като се подмамят заклетите фенове на "Здрач", но въпреки това не беше за изхвърляне. Да, написана е набързо и леко повърхностно, всичко изглежда някак прибързано, но все пак успяваме да добием нов поглед върху нещата, този път от съвсем различна гледна точка.

"Краткият втори живот на Бри Танър" е написана по романа "Затъмнение", третата част на сагата, където един от основните проблеми е, че Виктория създава неконтролируема група новородени вампири и ги подготвя за атака срещу Кълън с цел отмъщение. От гледната точка на Бела, а и във филма, не разбираме много за новородените, само че са много жадни и настървени да намерят човешкото момиче на враговете. Ето защо, като игнорираме очевидната липса на задълбоченост, "Краткият втори живот на Бри Танър" е полезна за феновете на поредицата - отлична възможност да видят нещата от друг ъгъл, и то от гледната точка на злощастната Бри Танър. За Бела животът на младото момиче продължава пет минути, докато в действителност Бри е вампир от три месеца преди да бъде убита. 

 Донякъде ми е жал за нея. Стана ми симпатична още във филма, когато я видях да се отцепва от групата вампири идиоти, които унищожаваха Сиатъл и се хранеха безразсъдно. Книгата потвърди очакванията ми - Бри е интелигентна, разсъдлива и логична, тя не е като останалите новородени. Важен елемент, който липсва във филма обаче, тъй като Бела така и не го вижда, е Диего - едногодишен новороден, сдържан и умен също като Бри, който се сприятелява с нея по време на лов. Двамата бързо се сближават и, колкото и невероятно да ѝ се струва на самата Бри, дори се влюбват. Но привързаността в света на вампирите невинаги завършва добре и когато кратката им афера завършва със смъртта на Диего, Бри е съсипана. "Афера" е силно казано, тъй като през нищожното време, което прекарват заедно, двамата разсъждават върху плановете на водача си Райли, откриват, че могат да излизат на слънце и планират бягството си, което така и не се осъществява. За Бри обаче, приятелството с Диего я кара да осъзнае голямата картинка, че не Райли контролира нещата, че "жълтооките" не са зли и че не всичко е черно и бяло. 

Това е най-изненадващото - че Бри всъщност израства толкова много само за краткото време на развитие на действието. Преди да бъде превърната във вампир тя е едва на 15, първите три месеца от втория ѝ живот са в мъгла от жажда и настървение, а сега, когато най-накрая има някой, с който да споделя, и който да отвори очите ѝ за света, той ѝ бива жестоко отнет. Може би именно затова тя не е толкова ужасена от приближаващата смърт, колкото би трябвало, може би затова се довери на Кълън. Не мисля, че е лесно да съградиш сложен и комплексен характер в рамките на по-малко от 200 страници, и поздравявам Майър, задето е успяла да вдъхне живот на Бри, въпреки препускането през историята. Макар и кратък живот. 

Колкото до самата Бри, искаше ми се тя да оцелее. Искаше ми се да открие Фред в Канада и да избягат заедно, далеч от Волтури и Сиатъл, още повече ми се искаше Диего също да избегне смъртта и да избяга с тях. Но въпреки че не оцелява, Бри все пак успява да информира Едуард (предполагайки, че той е небезизвестният четец на мисли на жълтооките) за участието на Волтури в нападението, което все пак я прави значима на фона на останалите новородени в сборището ѝ. Това се потвърждава когато Едуард и Карлайл се застъпват за нея пред Волтури, предлагайки да я подслонят и обучат. Бри знае, че това е безплодно усилие, но го оценява, и когато Едуард предупреждава Бела да затвори очи, тя вярва, че говори на нея, и също затваря своите, миг преди да бъде убита. 

Този момент ме трогна най-много - първо застъпването на Кълън за непознатата новородена, после доверието и примирението, с което Бри затваря очи при командата на Едуард. Тя иска всичко това да свърши, защото нищо няма смисъл, животът няма смисъл, ако Диего не е жив, за да споделят вечността. 

Бри Танър е млада, неопитна и наивна, но е един от най-силните характери в сагата на "Здрач", макар и съвсем маловажна сред главните герои. Би било по-добре, ако Стефани Майър беше отделила повече време, внимание и прецизност на книгата, но въпреки всичко "Краткият втори живот на Бри Танър" няма да разочарова никой фен на култовата поредица.