"Добрата вещица" е сериал, който започнах да гледам преди два дни.. и завърших снощи. Двата му сезона (плюс специален Хелоуински епизод) са посрещнати добре от публиката отвъд океана и в момента се снима трети сезон, който се очаква да излезе през април догодина. Освен фантастичната част от сюжета, към сериала ме привлече именно това, защото честно казано ми омръзна да започвам и да се влюбвам в предавания, които са спрени от ефир след един сезон.
Сериалът е базиран на филмовата поредица със същото име, която проследява пристигането на обаятелната и добродушна вещица Каси Найтингейл в малкото градче Мидълтън, влюбването ѝ в началникът на полицията Джейк Ръсел и сближаването ѝ с двете му деца Лори и Брандън. В последния филм от поредицата оставяме семейство Ръсел с един нов член - новородената Грейс.
Сега, петнадесет години по-късно, Грейс е хубава и интелигентна тинейджърка, която заедно с майка си се опитва да се справи със загубата на баща си. Грейс знае, че е наследила вродения чар на майка си, както и необикновената ѝ дарба, но също като нея използва силите си за добро и живее съвсем нормален живот. Каси, дъщеря ѝ и свекърът ѝ живеят сами в небезизвестната Сива къща, след като Лори и Брандън се изнасят. Спокойният им и улегнал живот обаче се преобръща когато в съседната къща се нанасят лекарят Сам Радфорд и проблемният му син Ник. Сам и Каси бързо стават близки приятели, докато Грейс се старае да стои на разстояние от Ник. Това обаче се оказва невъзможно и той я въвлича в най-различни проблеми, докато се опитва да се пребори с носталгията си по Ню Йорк и с неразбирателствата с баща си. В крайна сметка Сам и Ник са очаровани и привлечени от магьосническото дуо майка и дъщеря, и съдбите им се преплитат завинаги... след което нищо няма да е същото.
"Добрата вещица" ми хареса по толкова много причини, че не знам дали ще ми стигне времето да ги изкажа. Първо, това е може би първият сюжет със свръхестествен елемент, където свръхестественото не обсебва напълно историята - да, всички знаят, че има нещо особено в Каси Найтингейл и да, всеизвестно е, че тя и дъщеря и виждат и знаят неща, които не са се случили, но способностите им със сигурност не са центърът на събитията в сериала. Второ, сериалът не набляга и на тинейджърските взаимоотношения, въпреки че това би се харесало на целевата база. Това може да е минус, защото лично аз се интересувах главно от Грейс и Ник, но уважавам сценаристите задето успяват да създадат увлекателна и красива история без натрапчивото участие на младежката част от каста.
Колкото и повърхностно да звучи, важен момент за мен е изборът на актьорски състав, особено на Грейс, Ник и обкръжението им от връстници, тъй като за мен тяхната история беше най-интересна за проследяване. Бейли Мадисън е отличен избор за надарената Грейс, защото има подходящото излъчване, солидна доза талант и някак веднага пасва на ролята. А Рис Матю Бонд е идеален за сърдитият на света бунтар Ник, защото още докато четях резюметата и ревютата на сериала, точно така си представях Ник - привлекателен, с чаровна усмивка и изразителни очи. Да не споменаваме британския акцент, който си личи въпреки усилията на Рис да докара американско звучене на персонажа си. Дори да не следях така жадно сцените му с Грейс, начинът, по който изговаря името ѝ е достатъчен да ме закове за екрана.
Това беше ненужно отклонение. С две думи - историята е ненатрапчива, красива и, разбира се, "очарователна", а актьорите са много на място подбрани - така, че да пасват перфектно на персонажите. И колкото и изтъркана да е идеята за симпатичното малко градче със собствени традиции, където всички се познават и клюките са навсякъде, Мидълтън няма как да не допадне на всеки зрител - от топлината и фамилиарното отношение до домошарството и чувството на принадлежност, това е идеалният малък град. А и няма как да стане скучно, когато добрите вещици са наоколо, за да помогнат.
Благодаря :-)
ОтговорИзтриване