
Сериалът е базиран на филмовата поредица със същото име, която проследява пристигането на обаятелната и добродушна вещица Каси Найтингейл в малкото градче Мидълтън, влюбването ѝ в началникът на полицията Джейк Ръсел и сближаването ѝ с двете му деца Лори и Брандън. В последния филм от поредицата оставяме семейство Ръсел с един нов член - новородената Грейс.
Сега, петнадесет години по-късно, Грейс е хубава и интелигентна тинейджърка, която заедно с майка си се опитва да се справи със загубата на баща си. Грейс знае, че е наследила вродения чар на майка си, както и необикновената ѝ дарба, но също като нея използва силите си за добро и живее съвсем нормален живот. Каси, дъщеря ѝ и свекърът ѝ живеят сами в небезизвестната Сива къща, след като Лори и Брандън се изнасят. Спокойният им и улегнал живот обаче се преобръща когато в съседната къща се нанасят лекарят Сам Радфорд и проблемният му син Ник. Сам и Каси бързо стават близки приятели, докато Грейс се старае да стои на разстояние от Ник. Това обаче се оказва невъзможно и той я въвлича в най-различни проблеми, докато се опитва да се пребори с носталгията си по Ню Йорк и с неразбирателствата с баща си. В крайна сметка Сам и Ник са очаровани и привлечени от магьосническото дуо майка и дъщеря, и съдбите им се преплитат завинаги... след което нищо няма да е същото.
"Добрата вещица" ми хареса по толкова много причини, че не знам дали ще ми стигне времето да ги изкажа. Първо, това е може би първият сюжет със свръхестествен елемент, където свръхестественото не обсебва напълно историята - да, всички знаят, че има нещо особено в Каси Найтингейл и да, всеизвестно е, че тя и дъщеря и виждат и знаят неща, които не са се случили, но способностите им със сигурност не са центърът на събитията в сериала. Второ, сериалът не набляга и на тинейджърските взаимоотношения, въпреки че това би се харесало на целевата база. Това може да е минус, защото лично аз се интересувах главно от Грейс и Ник, но уважавам сценаристите задето успяват да създадат увлекателна и красива история без натрапчивото участие на младежката част от каста.

Колкото и повърхностно да звучи, важен момент за мен е изборът на актьорски състав, особено на Грейс, Ник и обкръжението им от връстници, тъй като за мен тяхната история беше най-интересна за проследяване. Бейли Мадисън е отличен избор за надарената Грейс, защото има подходящото излъчване, солидна доза талант и някак веднага пасва на ролята. А Рис Матю Бонд е идеален за сърдитият на света бунтар Ник, защото още докато четях резюметата и ревютата на сериала, точно така си представях Ник - привлекателен, с чаровна усмивка и изразителни очи. Да не споменаваме британския акцент, който си личи въпреки усилията на Рис да докара американско звучене на персонажа си. Дори да не следях така жадно сцените му с Грейс, начинът, по който изговаря името ѝ е достатъчен да ме закове за екрана.
Това беше ненужно отклонение. С две думи - историята е ненатрапчива, красива и, разбира се, "очарователна", а актьорите са много на място подбрани - така, че да пасват перфектно на персонажите. И колкото и изтъркана да е идеята за симпатичното малко градче със собствени традиции, където всички се познават и клюките са навсякъде, Мидълтън няма как да не допадне на всеки зрител - от топлината и фамилиарното отношение до домошарството и чувството на принадлежност, това е идеалният малък град. А и няма как да стане скучно, когато добрите вещици са наоколо, за да помогнат.
Благодаря :-)
ОтговорИзтриване