Sense8/Осмо чувство

"Sense8" е сериал на Нетфликс, на който дължа манията си по "Странни неща" (също на Нетфликс). На този етап ако в трейлъра на някой сериал пише "на Нетфликс", аз съм за. Не само че всичките им проекти са много повече от сполучливи, но и методът на излизане на епизодите ми допада - целият сезон излиза наведнъж, вместо постепенното излъчване на телевизионните шоута. Да, за някои хора е жестоко да изгледат всичко наведнъж и после да чакат година до следващия сезон, но аз и без това гледам сериалите си по интернет, нека поне имам достъп до всички епизоди наведнъж.

Главната тема в "Sense8" са сетивните хора - подобрена и по-развита версия на обикновения човек, сетивните виждат света по-ясно, сетивата и емоциите им са по-изострени, и в своята група от себеподобни могат да споделят мислите и чувствата си, да съпреживяват животите си. Връзката между група сетивни е невероятно силна, всички са свързани помежду си и заедно са по-силни.. с две изключения. Група ловци, ръководена от зъл бивш сетивен, избил цялата си група, преследват всички свръх хора, за да ги унищожат, под прикритието на институции и корпорации. Те представляват най-голямата опасност за сетивните и най-важното правило е да не ги поглеждаш в очите. Другото най-важно правило е да не се влюбваш в сетивен от групата си.

Животът на осем съвсем обикновени на вид хора из целия свят (Сан Франциско, Лондон, Чикаго, Берлин, Сеул, Мексико, Кения и Мумбай) се променя изцяло, когато започват да виждат чужди отражения в огледалото, да говорят непознати езици, да усещат чужди мисли и емоции и понякога дори да попадат за кратко в чужд апартамент на другия край на света. Възрастен сетивен на име Джонас се свързва с единия от тях, Уил, и му разказва всичко за света на свръх хората. Оказва се, че негова близка от предишното поколение сетивни, Анджелина, е дала живот на осмината, губейки своя, и сега те са свързани завинаги.

Постепенно сетивните се учат да приемат новата действителност, опознават се и създават дълбока връзка помежду си.. която при някои прераства в любов. Докато свикват със споделените си съзнания обаче, опасността приближава, а скоро един от тях е в плен на ловците. Сега те ще трябва да работят заедно, за да опазят групата си.. а Уил ще трябва да се бори за любовта си.

Резюмето отне повече от обикновено, защото сериалът е доста комплексен и сюжетът е многопластов. Всичко е съвършено направено, епизодите проследяват осем различни живота на девет различни места по света, множество коренно различни по народност, език и култура персонажи, които изведнъж споделят една и съща действителност, едно и също съзнание. С нещо подобно не се свиква лесно и сериалът перфектно проследява етапите на приемане на истината - отричането, любопитството, недоверието, шока и най-вече привързаността, която развиват осемте главни героя един към друг, докато същевременно са показани и животите им извън групата. Всеки от тях има съвсем различен живот, свои собствени проблеми и опасности, от които често се измъкват с помощта един на друг. 

От самото начало ми хареса идеята за сетивните хора. Хора, които споделят едно съзнание и усещат мислите и чувствата си, споделят уменията и дори телата си, са нещо рядко срещано из подобен род предавания. Супергерои, хора с телекинетични способности и различен вид дарби буквално са залели жанра, докато Нетфликс успява да измисли нещо оригинално и интересно.

А персонажите? Влюбих се във всички тях. Рационалната и тиха, но войнствена Сън от Сеул, пламенният полицай с тайнствено минало Уил, Райли - диджейката от Ирландия, която се опитва да избяга от трудното си минало, вярващата с топло сърце Кала от Мумбай, лошото момче Уолфганг от Берлин, добросърдечният и състрадателен Кафиъс от Кения, филмовата звезда с пазена в тайна сексуалност Лито и транссексуалната хакерка и блогърка Номи, която обича да се забърква в неприятности. Всеки герой носи свой собствен товар и получава възможност да покаже истинския си потенциал в новосъздадената връзка между тях. Сърцето ми се стопли когато Сън помогна на Кафиъс да опази лекарствата на майка си, Райли му позволи да лети със самолет, Уолфганг спаси Уил, да не говорим за моментите, когато съзнанията на всички се обединяват в едно и те споделят сън, мечта или песен. 

"Sense8" е наситен с напрежение, романтика, забавни и екшън моменти, и достатъчно фантастика, че да му придаде онази вълшебна аура на истински завладяващ сериал, който наистина си заслужава. Горещо го препоръчвам на всеки от вас. 

"Животът като цяло" - Микаел Оливие

Това ще се стори странно на повечето от вас - едва ли сте чували за тази книга, едва ли някога ще чуете. Не е световен бестселър, не е от американски автор и екранизацията му е далеч от интернационалната слава. Да съм честна, дори да беше широко разпространена, едва ли бих ѝ обърнала внимание, ако учителката ми по френски не я беше включила в летния списък с книги. Но за сметка на това веднага се изкачи на върха на този списък, изненадвайки ме с това колко много ми хареса. А щом успя да ме спечели, докато четях френската версия, българската би била дори още по-лесна за четене и достъпна, нали? 

"Животът като цяло" не е романтична книга, не ни въвлича в любовен триъгълник и заплетени интриги, няма фантастични елементи или нещо впечатляващо от този род. В действителност книгата е погледът върху света на 15-годишния Бенджамин. Бен е приличен ученик, има най-добър приятел и ходи по купони (нищо че седи в ъгъла и не говори с никой), а любовта му към храната дава смисъл на живота му... докато един ден училищната лекарка го диагностицира със затлъстяване втора степен. Заради мечтите си, заради красивите очи на съученичката си Клеър, заради чичо си и най-вече заради самия себе си, Бенджамин решава да се вземе в ръце и да започне строга диета. След цял куп посещения при различни специалисти и неимоверни усилия обаче, се оказва, че правилните решения невинаги са лесни за изпълнение. 

Не звучи като нищо грабващо и необикновено? Защото не е такова. Но авторът ни разказва за нещата от истинския живот, за порастването и опознаването на самия себе си, за приемането и влиянието на чуждото мнение върху чувствата и решенията ни. Няма как да не съчувстваш на Бен, който е духовит, зрял и мъдър, и същевременно наивен и чувствителен, особено при положение, че расте с наднормено тегло. Започнах да чета книгата без особен интерес, като досадна задача, но героите са толкова откровено симпатични, че нямаше как да не продължа с интерес, постоянно с усмивка на уста. 

Няма много дълбокомислени въпроси и житейски истини, които можеш да засегнеш през призмата на пълничък подрастващ с любов към храната и мечта да стане професионален готвач, но Микаел Оливие описва живота на Бен и самия Бен с такава топлота и симпатия.. Въпреки че предпочита да наблюдава как животът тече пред него, Бенджамин все пак е въвлечен в обичайните за възрастта му ситуации, спречва се с обичайните за всеки тийнейджър проблеми - скарва се с най-добрия си приятел, налага се да маневрира между самотната си майка и баща си с неговата млада и богата приятелка, справя се с поредица посещения при диетолози и терапевти, и най-вече - влюбва се. Това прави книгата толкова близка до сърцето - всеки се отъждествява с Бен, независимо дали е момче или момиче, слаб или пълен, известен или аутсайдер, отличник или слаб ученик, богат или беден. Универсалността и достъпността на героите се редува с отличителните им белези и уникалността им, при това комбинацията е направена умело и ненатрапчиво. 

Няма как "Животът като цяло" да не се хареса на всеки читател, особено в тинейджърска възраст, защото са засегнати всички важни за един подрастващ теми. Любовта, приятелството, самооценката и да се приемем такива, каквито сме, приятелството, родителите, социалното положение, умствените борби и физическата форма. Всеки има някакъв проблем, и всеки един от тези проблеми е засегнат в "Животът като цяло", което я прави идеална за всеки тинейджър по света. Мога само да благодаря на учителката си, че ме запозна с Бенджамин, и да препоръчам книгата на всички вас, ако искате да премислите и да хвърлите още един поглед на живота като цяло.

Quantico/Куантико

Дълго време не започнах да гледам "Куантико" въпреки препоръките на приятелите ми, защото бях отегчена от типа сериали, към който го причислявах - ФБР, тайни агенти, интриги и конспиративни теории. Когато най-накрая реших да му дам шанс обаче, моментално се нареди в топ 5 на любимите ми сериали, съвсем естествено и безпроблемно. Стоях будна няколко вечери, за да изгледам всички епизоди без да прекъсвам маратона с маловажни неща като хранене и сън, и затова смятам, че е крайно време да отдам заслуженото място в блога на един от любимите си сериали. 

"Куантико" е кръстен на основното място на развитие на действието - академията за агенти на ФБР и още в първия епизод, с пристигането на нов клас новобранци, са въведени почти всички главни герои. Това е може би един от плюсовете, защото имаме време да проучим всички още от самото начало, имаме обективна преценка за нещата. 

Което е важно, защото паралелно с пристигането и началото на обучението им, действието се развива и няколко месеца по-късно, в настоящето, където Алекс Периш, отличничката на класа си и блестящ агент, е несправедливо обвинена в бомбен атентат в Ню Йорк. Алекс и приближените ѝ знаят, че е невинна, но трябва да го докажат, затова тя избягва и се опитва да спечели доверието на бившите си колеги в Куантико, за да разкрият истинският виновник. Така наблюдаваме едновременно новобранците в академията, докато сформират връзки за цял живот и разрешават сложни случаи и загадки, и същите тези новобранци сега, като пълноправни агенти, надпреварващи се с времето, за да открият терориста, за който знаят единствено, че е един от тях. Блестящият ум зад бомбената атака обаче не е приключил с раздаването на справедливост и изглежда, че Алекс и приятелите ѝ са следващите му жертви. 

Още след първите 20 минути от сериала бях убедена, че е абсолютно различен от всичко, което съм гледала. Цялата работа с ФБР агентите, конспирацията, жаждата за власт, тайните и интригите.. всичко е представено по съвсем различен начин, свежо и завладяващо. Сериалът е уникален микс от влудяващ съспенс, мистерия, динамика и трилър, но има и своите забавни, покъртителни и трогателни моменти, и въобще всичко, което едно шоу може да предложи. 

Веднага се влюбих в Алекс Периш, с нейната находчивост, хладен ум и безпогрешни инстинкти. Тя е перфектната главна героиня, съвършена в несъвършенствата си, докато приятелите ѝ са цяла палитра от персонажи - потайни, недоверчиви, гениални, подмолни, едновременно заедно като в доброто старо време и всеки сам за себе си. Да не говорим за мрачния и привлекателен Раян, за динамичната и донякъде токсична връзка на богатото момиче Шелби и пресметливото момче с връзки Кейлъб, моите лични любимци. Спектърът на характери е допълнителен плюс - има по нещо за всеки, персонажите са тотално различни един от друг и необикновени, и няма как да не ти влязат под кожата. 

Нали знаете, че най-хубавата част от криминалните романи и филми е, че се опитваш да познаеш кой е убиецът? И можеш да гадаеш на воля, но ако творбата е добра, винаги има с какво да те изненада? Точно това е "Куантико". С напредването на сюжета, примката се затяга и всеки изглежда виновен - и всеки може да вярва само на себе си. Доверието и състраданието струват скъпо, когато всеки има какво да крие - а всеки персонаж има своите мръсни тайни, ужасяващо минало, нещо, от което иска да избяга. Това ги води в академията, това ги прави перфектните агенти, това ги прави потенциални виновни - всеки има мотив, всеки има какво да крие. Можеш да заподозреш всеки и в даден момент ще си прав.. но "Куантико" винаги ще има с какво да те изненада.

Дори няма да изброявам всичките му качества - сериалът е подходящ за абсолютно всяка публика, ще държи в напрежение всеки тип зрители и ще спечели сърцето на всеки любител на трилъра, динамиката и добрия съспенс. 

"Краткият втори живот на Бри Танър" - Стефани Майър

Знам, че това съвсем не е нова книга. В действителност вече отдавна е излязла от тираж. Може би една от причините списание "БРАВО" да я включи в летния си брой, където винаги слагат или стари книги, или втора или трета част от някоя поредица. 

Като цяло чувствата ми след като прочетох книгата (което ми отне около два часа) са полюсни. Разбирам, че книгата е донякъде опит да се припечели допълнително като се подмамят заклетите фенове на "Здрач", но въпреки това не беше за изхвърляне. Да, написана е набързо и леко повърхностно, всичко изглежда някак прибързано, но все пак успяваме да добием нов поглед върху нещата, този път от съвсем различна гледна точка.

"Краткият втори живот на Бри Танър" е написана по романа "Затъмнение", третата част на сагата, където един от основните проблеми е, че Виктория създава неконтролируема група новородени вампири и ги подготвя за атака срещу Кълън с цел отмъщение. От гледната точка на Бела, а и във филма, не разбираме много за новородените, само че са много жадни и настървени да намерят човешкото момиче на враговете. Ето защо, като игнорираме очевидната липса на задълбоченост, "Краткият втори живот на Бри Танър" е полезна за феновете на поредицата - отлична възможност да видят нещата от друг ъгъл, и то от гледната точка на злощастната Бри Танър. За Бела животът на младото момиче продължава пет минути, докато в действителност Бри е вампир от три месеца преди да бъде убита. 

 Донякъде ми е жал за нея. Стана ми симпатична още във филма, когато я видях да се отцепва от групата вампири идиоти, които унищожаваха Сиатъл и се хранеха безразсъдно. Книгата потвърди очакванията ми - Бри е интелигентна, разсъдлива и логична, тя не е като останалите новородени. Важен елемент, който липсва във филма обаче, тъй като Бела така и не го вижда, е Диего - едногодишен новороден, сдържан и умен също като Бри, който се сприятелява с нея по време на лов. Двамата бързо се сближават и, колкото и невероятно да ѝ се струва на самата Бри, дори се влюбват. Но привързаността в света на вампирите невинаги завършва добре и когато кратката им афера завършва със смъртта на Диего, Бри е съсипана. "Афера" е силно казано, тъй като през нищожното време, което прекарват заедно, двамата разсъждават върху плановете на водача си Райли, откриват, че могат да излизат на слънце и планират бягството си, което така и не се осъществява. За Бри обаче, приятелството с Диего я кара да осъзнае голямата картинка, че не Райли контролира нещата, че "жълтооките" не са зли и че не всичко е черно и бяло. 

Това е най-изненадващото - че Бри всъщност израства толкова много само за краткото време на развитие на действието. Преди да бъде превърната във вампир тя е едва на 15, първите три месеца от втория ѝ живот са в мъгла от жажда и настървение, а сега, когато най-накрая има някой, с който да споделя, и който да отвори очите ѝ за света, той ѝ бива жестоко отнет. Може би именно затова тя не е толкова ужасена от приближаващата смърт, колкото би трябвало, може би затова се довери на Кълън. Не мисля, че е лесно да съградиш сложен и комплексен характер в рамките на по-малко от 200 страници, и поздравявам Майър, задето е успяла да вдъхне живот на Бри, въпреки препускането през историята. Макар и кратък живот. 

Колкото до самата Бри, искаше ми се тя да оцелее. Искаше ми се да открие Фред в Канада и да избягат заедно, далеч от Волтури и Сиатъл, още повече ми се искаше Диего също да избегне смъртта и да избяга с тях. Но въпреки че не оцелява, Бри все пак успява да информира Едуард (предполагайки, че той е небезизвестният четец на мисли на жълтооките) за участието на Волтури в нападението, което все пак я прави значима на фона на останалите новородени в сборището ѝ. Това се потвърждава когато Едуард и Карлайл се застъпват за нея пред Волтури, предлагайки да я подслонят и обучат. Бри знае, че това е безплодно усилие, но го оценява, и когато Едуард предупреждава Бела да затвори очи, тя вярва, че говори на нея, и също затваря своите, миг преди да бъде убита. 

Този момент ме трогна най-много - първо застъпването на Кълън за непознатата новородена, после доверието и примирението, с което Бри затваря очи при командата на Едуард. Тя иска всичко това да свърши, защото нищо няма смисъл, животът няма смисъл, ако Диего не е жив, за да споделят вечността. 

Бри Танър е млада, неопитна и наивна, но е един от най-силните характери в сагата на "Здрач", макар и съвсем маловажна сред главните герои. Би било по-добре, ако Стефани Майър беше отделила повече време, внимание и прецизност на книгата, но въпреки всичко "Краткият втори живот на Бри Танър" няма да разочарова никой фен на култовата поредица. 

"Твърде далеч" - Аби Глайнс

Историята ни е позната - от изтърканите телевизионни предавания, от стереотипа за "токсична" връзка.. всички, които са чели "След" на Анна Тод, ще открият безброй прилики.. но въпреки това "Твърде далеч" е някак различна от останалите поредици и предавания. 

Главен герой в поредицата е Блеър Уин, твърдо момиче, което се мести в Розмари Бийч при баща си, след като майка ѝ умира от рак. Прекарала целия си живот в малко градче в Алабама, Блеър се чувства ужасно не на място в богаташкото кътче. Още повече че баща ѝ и приятелката му ги няма, и тя трябва да живее в огромната къща с доведения си брат Ръш Финли, който отгоре на всичко е отвратително привлекателен. Ръш, верен на имиджа си на лошо-момче-син-на-рокзвезда, е с различно момиче всяка вечер, държи се грубо с нея и не обича да говори за семейството си, а Блеър, затворена в себе си, страни от него и се опитва да не обръща внимание на осезаемата химия между тях. Но, естествено, противоположностите се привличат, и докато лятото минава, Блеър започва да гледа на Ръш в нова светлина.. докато тайните от миналото не излизат наяве и нищо вече няма да е същото. 

Ръш и Блеър са ни познати до болка - циничен, надменен и арогантен играч, при това богат, и пълната му противоположност - сериозно, скромно и тихо момиче от малък град. Световете им се сблъскват и след този сблъсък нещата се променят, привличането расте за сметка на задръжките и двамата свършват въвлечени в безрасъдна и неудържима авантюра, играейки си с огъня, от което няма как някой да не се опари. Освен че в случая опарените са и двамата, като успяват да изпепелят и всички около тях. Но същевременно не познаваме точно тази двойка, защото колкото и да са типични, Ръш и Блеър са необикновени. Ако се замислим, колко изблици на изпепеляваща страст между доведени брат и сестра свършват със (спойлер) сватба и бебе? Колко подобни истории наистина имат щастлив край? И двамата имат тъмно минало, и двамата се борят със свои демони, само че накрая се оказва, че и миналото, и демоните им са общи - от тях остава само да се преборят с тях, за да бъдат заедно. 

В първата книга - "Пропадане", Ръш и Блеър са стереотипната двойка на лошо момче и добро момиче, привлечени един от друг, докато нещата не свършват зле, когато мръсна тайна излиза наяве. След това, в "Никога", Ръш трябва да си върне Блеър след като семейството му успешно успява да я прогони обратно в Алабама. Не е изненада, че за отрицателно време двамата са отново заедно - именно затова наричам връзката им токсична. Изненадата идва по-нататък, когато Ръш действително (и най-накрая) избира Блеър пред семейството си и разглезената си сестра, посвещавайки ѝ цялото внимание и поисквайки ръката ѝ. Оттам нататък за него остава само да ѝ докаже, че двамата са по-силни от историята между тях. 

Няма да лъжа, през половината време (което не беше много, защото книжките са доста тънки) въртях очи с досада. Решенията на героите са глупави и предвидими, голяма част от текста е изхабена в разтегливи диалози, а разсъжденията на героите са рядко срещани и повечето време водят до още повече предвидими решения, и така цикълът се повтаря. Но кой не обича любовна история с щастлив край? Колкото и слабо да е нивото, Ръш и Блеър имат искра, имат страст, имат любов, и си струва да четеш дори за да се убедиш, че заживяват щастливо. С други думи, "Твърде далеч" не са книги, които ще ви хвърлят в размишления, философски терзания и душевен смут, но са перфектни за лятно четиво или за убиване на свободното време - нещо, което се поглъща лесно и е твърде познато, но въпреки това успява да стопли сърцата и бързо ти влиза под кожата. 

"Целувка за Ана", "Звезди за Лола", "Рисунка за Айла" - Стефъни Пъркинс

Поредицата "Романтични истории" на американската авторка на бестселъри Стефъни Пъркинс е задължителна за всички любители на романтиката, наивната млада любов и завладяващите герои. Още в първата книга се запознаваме с Ана и Етиен, които играят ключова роля и в останалите истории - тези на Лола и Крикет и на Айла и Джош. Връзката между главните герои в трите книги, тесният кръг на персонажи и фактът, че две от трите истории се развиват в града на любовта - Париж, допринасят за естествения чар на поредицата.

В "Целувка за Ана" се запознаваме с Ана, която е изпратена от баща си в американски пансион в Париж за последната година от гимназията. Тя далеч не е очарована от идеята да зареже работата, приятелите и семейството си, най-добрата си приятелка и момчето, по което си пада. Още повече че дори не говори френски. Но въпреки недоволството си, тя бързо намира приятели в новото си училище и се привързва към Париж с великолепните му сгради, многобройните кина и вековна история. А и Париж я среща с Етиен Сен Клер - забавен, интелигентен и умопомрачително привлекателен ученик в пансиона, с който Ана веднага намира общ език. Двамата бързо се сприятеляват, но колкото повече се задълбочава приятелството им, толкова по-несигурни стават те в собствените си чувства. Ана поддържа връзка от разстояние с гаджето си от Атланта, а и Етиен си има приятелка.. но в града на светлините мечтите намират начин да се сбъднат. 

Ана и Етиен веднага ме грабнаха - и двамата са духовити, интересни и същевременно наивни и несигурни. Проблемът им изглежда е, че непрекъснато се разминават - дали защото и двамата са обвързани или заради общата им приятелка Мередит, която е отчаяно влюбена в Етиен, дали защото и двамата се боят да признаят чувствата си.. съдбата винаги се изпречва на пътя им и на моменти изглежда, че никога няма да могат да бъдат заедно. Това прави "Целувка за Ана" толкова интересна - те трябва да се съберат и веднъж хванал книгата, читателят трудно ще я пусне, докато не стигне последната страница и не научи какво в крайна сметка се случва с любителката на стари филми и момчето мечта за всяко момиче. И не само Ана и Сен Клер ще ви накарат да погълнете книгата наведнъж - приятелите им, с които Ана се запознава още през първия си ден в училището, също ще спечелят сърцата ви. Мередит, ексцентрична и необикновена, няма как да остане незабелязана, въпреки че на моменти ме дразнеше, особено когато се скара с Ана, защото откри, че и тя е влюбена в Етиен. И Джош, към Джош изпитах най-силна симпатия. Той може да е отвеян, несериозен и да си пада леко бунтар, но има голямо сърце и още по-голям талант на художник, въпреки че артистичната му душа често застава на пътя му. Тези герои, въпреки че остават на заден фон за сметка на Ана и Етиен, придават на книгата тази истинност и неподправеност, които я правят толкова неангажираща и приятна за четене. 

"Звезди за Лола" ни представя ексцентричната Долорес (Лола), която обожава да експериментира с различни и ръчно изработени тоалети и перуки. Лола обича цветовете, модата, гримовете и се изразява чрез тях, заради което често е смятана за странна и особена. Това обаче не ѝ пречи, тъй като има любящо семейство от двама бащи и сексапилно гадже рок звезда Макс. Нещата за Лола се объркват, когато семейство Бел отново се нанася в съседната къща след няколко годишно отсъствие. Лола и близнаците Калиопе и Крикет Бел се познават от деца и тя има горчиви спомени от времето си с тях. И най-вече с Крикет - също толкова странният и затворен  изобретател с нелепо издълженото телосложение, щръкналата коса, ластичните гривни и панталоните, които Лола обвинява, когато старите ѝ чувства към Крикет се завръщат. Изведнъж тя се чувства несигурна в себе си, несигурна в Макс, несигурна в чувствата си към Крикет. Мечтата ѝ за блестяща поява на бала изглежда невъзможно далечна, отношенията ѝ с Калиопе се изострят, а помежду им с Крикет има много неизказани неща, Сега повече от всякога Лола трябва да повярва в себе си.. но това не е толкова лесно, ако самата тя не знае коя е. 

 Крикет и Лола са любимата ми двойка в поредицата. И двамата са еднакво странни и ексцентрични, и двамата имат нетрадиционни семейства, и двамата се набиват на очи с особеностите си. Всяка сцена с тях, от детските спомени на Лола през ранните тинейджърски години и тези в сегашно време, ме караше да се усмихвам до уши, независимо дали се случва нещо тъжно или разстройващо, романтично или весело. Лола е перфектен разказвач - за разлика от духовитата Ана, тя е по-мрачна и цинична, но все пак достатъчно общителна и жизнерадостна, за да е най-добра приятелка със самата Ана. Това ме спечели за "Звезди за Лола" още от началото - моментът, в който разбрах, че Лола и Ана са колежки в киното и най-добри приятелки, а когато действието се развива в киносалона, Сен Клер винаги е там, при гаджето си. От гледната точка на Лола двамата са в пълна хармония, перфектната двойка, което някак стопли сърцето ми дори повече от описанията на Ана в "Целувка за Ана". Като цяло "Звезди за Лола" е фаворитът ми, от малко по-сложните взаимоотношения до постоянното присъствие на Ана и Сен Клер. Като добавим и персонажът на Крикет, среднощните им разговори през прозореца и общото им минало, историята ми се струва толкова уютна, близка и увлекателна, и същевременно неангажираща и лека - точно като лятото. 

Айла Мартин, която вече сме срещали в "Целувка за Ана", е ученичка в американското училище в Париж, една година след групичката на Ана и Сен Клер. И откакто се помни, е безнадеждно и напълно хлътнала по Джош, най-добрият приятел на Сен Клер. Сега, когато всичките му приятели са завършили (самият той е една година по-малък от тях, както разбираме в първата книга), Джош е сам, затворен в себе си и непрекъснато в лошо настроение - нищо общо с образа му отпреди година. Тъкмо защото вижда колко е нещастен без тях, Айла решава да направи голямата първа стъпка и да го заговори, докато и двамата са в Ню Йорк за лятото. След това го заговаря отново, в началото на учебната година. Разговорите им прерастват във флирт и накрая най-голямата мечта на Айла се сбъдва - Джош я кани на среща. Двамата се разбират отлично, химията между тях е очевидна и както се очаква, накрая стават двойка. Но нещата далеч не са толкова прости, защото семейството на Джош е под напрежение (баща му е нюйоркският сенатор и се бори за преизбиране), самият Джош е застрашен от изключване поради отсъствията си и безочливото си поведение, а Айла се чувства сякаш няма място в света му. А призракът на бившата му приятелка Рашми я преследва, напомняйки ѝ колко е различна от всичко познато на Джош. Нейната несигурност и неговите проблеми накрая надделяват, разделяйки двамата влюбени. Джош се връща в Ню Йорк, а Айла остава в Париж. Дали ще успеят да се съберат отново и да се борят за любовта си, или ще се предадат?

При Ана и Етиен проблемът е,че постоянно се разминават в чувствата си, между Лола и Крикет стои ревнивата Калиопе.. при Айла и Джош проблемите са далеч повече. Стефъни Пъркинс успява да засегне по един важен проблем при тинейджърите във всяка от книгите - сблъсъкът между приятелство и любов по повече от един начин в "Целувка за Ана", чувството, че си отхвърлен и различен от останалите, че си изгубил себе си, в "Звезди за Лола", и несигурността в себе си, невъзможността да повярваме, че сме достойни за любов, в "Рисунка за Айла". Това прави героите достойни за възхищение, че се борят с проблемите си, а ние съпреживяваме с тях всяка емоция, всяка случка и всеки разговор, отъждествяваме се с тях, съчувстваме им. Ето защо са толкова достъпни и стават любими на читателя - защото се припознаваме в тях. Много е трудно да не ги обикне човек. Специфично Джош, за който казах, че ми допадна още в първата книга с харизматичната си природа и вътрешни демони, и Айла, която е толкова състрадателна и разбираща, а мисли, че не заслужава да бъде обичана. Освен това както Етиен е представен като момчето мечта за всяка тинейджърка, връзката на Айла и Джош също е идеализирана със семплата си природа - запознават се, допадат си, стават двойка.. влюбват се. Освен това не мечтае ли всеки за това - обектът на любовта му да се влюби в него? Но поуката от тяхната история е, че в любовта никога не е лесно, дори проблемите да идват след това, а не преди това, както е в останалите книги. 

Друго, което ми хареса в "Рисунка за Айла" е краят. Не, няма да ви издам какво се случва между двамата главни герои, но ще кажа, че Ана и Сен Клер, Лола и Крикет, както и Мередит, идват заедно с Джош в Париж и Айла най-накрая има шанса да се запознае с приятелите му. Това беше още по-добро от представянето на Ана и Сен Клер от гледната точка на Лола - Айла описва двете предишни двойки с такова умиление, че самата аз се разплаках, че ги виждам отново. И именно вечерта на тяхното гостуване е съдбоносна - не само за Айла и Джош, а и за Ана и Сен Клер, което беше черешката на тортата, перфектният завършек. На книгата и на поредицата. 

С две думи, "Романтични истории" на Стефъни Пъркинс бързо стана една от любимите ми поредици и може би любимата ми не-фантастична поредица. Няма да изпадам отново в обяснения колко я обичам и защо, ще кажа само, че е задължителна за всеки, който обича свестни любовни истории, има свободно време или просто се намира в труден период от живота си - книгите ще го развеселят, ще го накарат да се откъсне от света и да потъне в историите на героите, и гарантирано ще го накарат да се усмихне. А не е ли това най-важното качество за една книга? 

Good Witch/Добрата вещица

"Добрата вещица" е сериал, който започнах да гледам преди два дни.. и завърших снощи. Двата му сезона (плюс специален Хелоуински епизод) са посрещнати добре от публиката отвъд океана и в момента се снима трети сезон, който се очаква да излезе през април догодина. Освен фантастичната част от сюжета, към сериала ме привлече именно това, защото честно казано ми омръзна да започвам и да се влюбвам в предавания, които са спрени от ефир след един сезон. 

Сериалът е базиран на филмовата поредица със същото име, която проследява пристигането на обаятелната и добродушна вещица Каси Найтингейл в малкото градче Мидълтън, влюбването ѝ в началникът на полицията Джейк Ръсел и сближаването ѝ с двете му деца Лори и Брандън. В последния филм от поредицата оставяме семейство Ръсел с един нов член - новородената Грейс.

Сега, петнадесет години по-късно, Грейс е хубава и интелигентна тинейджърка, която заедно с майка си се опитва да се справи със загубата на баща си. Грейс знае, че е наследила вродения чар на майка си, както и необикновената ѝ дарба, но също като нея използва силите си за добро и живее съвсем нормален живот. Каси, дъщеря ѝ и свекърът ѝ живеят сами в небезизвестната Сива къща, след като Лори и Брандън се изнасят. Спокойният им и улегнал живот обаче се преобръща когато в съседната къща се нанасят лекарят Сам Радфорд и проблемният му син Ник. Сам и Каси бързо стават близки приятели, докато Грейс се старае да стои на разстояние от Ник. Това обаче се оказва невъзможно и той я въвлича в най-различни проблеми, докато се опитва да се пребори с носталгията си по Ню Йорк и с неразбирателствата с баща си. В крайна сметка Сам и Ник са очаровани и привлечени от магьосническото дуо майка и дъщеря, и съдбите им се преплитат завинаги... след което нищо няма да е същото. 

"Добрата вещица" ми хареса по толкова много причини, че не знам дали ще ми стигне времето да ги изкажа. Първо, това е може би първият сюжет със свръхестествен елемент, където свръхестественото не обсебва напълно историята - да, всички знаят, че има нещо особено в Каси Найтингейл и да, всеизвестно е, че тя и дъщеря и виждат и знаят неща, които не са се случили, но способностите им със сигурност не са центърът на събитията в сериала. Второ, сериалът не набляга и на тинейджърските взаимоотношения, въпреки че това би се харесало на целевата база. Това може да е минус, защото лично аз се интересувах главно от Грейс и Ник, но уважавам сценаристите задето успяват да създадат увлекателна и красива история без натрапчивото участие на младежката част от каста. 

Колкото и повърхностно да звучи, важен момент за мен е изборът на актьорски състав, особено на Грейс, Ник и обкръжението им от връстници, тъй като за мен тяхната история беше най-интересна за проследяване. Бейли Мадисън е отличен избор за надарената Грейс, защото има подходящото излъчване, солидна доза талант и някак веднага пасва на ролята. А Рис Матю Бонд е идеален за сърдитият на света бунтар Ник, защото още докато четях резюметата и ревютата на сериала, точно така си представях Ник - привлекателен, с чаровна усмивка и изразителни очи. Да не споменаваме британския акцент, който си личи въпреки усилията на Рис да докара американско звучене на персонажа си. Дори да не следях така жадно сцените му с Грейс, начинът, по който изговаря името ѝ е достатъчен да ме закове за екрана. 

 Това беше ненужно отклонение. С две думи - историята е ненатрапчива, красива и, разбира се, "очарователна", а актьорите са много на място подбрани - така, че да пасват перфектно на персонажите. И колкото и изтъркана да е идеята за симпатичното малко градче със собствени традиции, където всички се познават и клюките са навсякъде, Мидълтън няма как да не допадне на всеки зрител - от топлината и фамилиарното отношение до домошарството и чувството на принадлежност, това е идеалният малък град. А и няма как да стане скучно, когато добрите вещици са наоколо, за да помогнат.