Това ще се стори странно на повечето от вас - едва ли сте чували за тази книга, едва ли някога ще чуете. Не е световен бестселър, не е от американски автор и екранизацията му е далеч от интернационалната слава. Да съм честна, дори да беше широко разпространена, едва ли бих ѝ обърнала внимание, ако учителката ми по френски не я беше включила в летния списък с книги. Но за сметка на това веднага се изкачи на върха на този списък, изненадвайки ме с това колко много ми хареса. А щом успя да ме спечели, докато четях френската версия, българската би била дори още по-лесна за четене и достъпна, нали?
"Животът като цяло" не е романтична книга, не ни въвлича в любовен триъгълник и заплетени интриги, няма фантастични елементи или нещо впечатляващо от този род. В действителност книгата е погледът върху света на 15-годишния Бенджамин. Бен е приличен ученик, има най-добър приятел и ходи по купони (нищо че седи в ъгъла и не говори с никой), а любовта му към храната дава смисъл на живота му... докато един ден училищната лекарка го диагностицира със затлъстяване втора степен. Заради мечтите си, заради красивите очи на съученичката си Клеър, заради чичо си и най-вече заради самия себе си, Бенджамин решава да се вземе в ръце и да започне строга диета. След цял куп посещения при различни специалисти и неимоверни усилия обаче, се оказва, че правилните решения невинаги са лесни за изпълнение.
Не звучи като нищо грабващо и необикновено? Защото не е такова. Но авторът ни разказва за нещата от истинския живот, за порастването и опознаването на самия себе си, за приемането и влиянието на чуждото мнение върху чувствата и решенията ни. Няма как да не съчувстваш на Бен, който е духовит, зрял и мъдър, и същевременно наивен и чувствителен, особено при положение, че расте с наднормено тегло. Започнах да чета книгата без особен интерес, като досадна задача, но героите са толкова откровено симпатични, че нямаше как да не продължа с интерес, постоянно с усмивка на уста.
Няма много дълбокомислени въпроси и житейски истини, които можеш да засегнеш през призмата на пълничък подрастващ с любов към храната и мечта да стане професионален готвач, но Микаел Оливие описва живота на Бен и самия Бен с такава топлота и симпатия.. Въпреки че предпочита да наблюдава как животът тече пред него, Бенджамин все пак е въвлечен в обичайните за възрастта му ситуации, спречва се с обичайните за всеки тийнейджър проблеми - скарва се с най-добрия си приятел, налага се да маневрира между самотната си майка и баща си с неговата млада и богата приятелка, справя се с поредица посещения при диетолози и терапевти, и най-вече - влюбва се. Това прави книгата толкова близка до сърцето - всеки се отъждествява с Бен, независимо дали е момче или момиче, слаб или пълен, известен или аутсайдер, отличник или слаб ученик, богат или беден. Универсалността и достъпността на героите се редува с отличителните им белези и уникалността им, при това комбинацията е направена умело и ненатрапчиво. 
Няма как "Животът като цяло" да не се хареса на всеки читател, особено в тинейджърска възраст, защото са засегнати всички важни за един подрастващ теми. Любовта, приятелството, самооценката и да се приемем такива, каквито сме, приятелството, родителите, социалното положение, умствените борби и физическата форма. Всеки има някакъв проблем, и всеки един от тези проблеми е засегнат в "Животът като цяло", което я прави идеална за всеки тинейджър по света. Мога само да благодаря на учителката си, че ме запозна с Бенджамин, и да препоръчам книгата на всички вас, ако искате да премислите и да хвърлите още един поглед на живота като цяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар