Sense8/Осмо чувство

"Sense8" е сериал на Нетфликс, на който дължа манията си по "Странни неща" (също на Нетфликс). На този етап ако в трейлъра на някой сериал пише "на Нетфликс", аз съм за. Не само че всичките им проекти са много повече от сполучливи, но и методът на излизане на епизодите ми допада - целият сезон излиза наведнъж, вместо постепенното излъчване на телевизионните шоута. Да, за някои хора е жестоко да изгледат всичко наведнъж и после да чакат година до следващия сезон, но аз и без това гледам сериалите си по интернет, нека поне имам достъп до всички епизоди наведнъж.

Главната тема в "Sense8" са сетивните хора - подобрена и по-развита версия на обикновения човек, сетивните виждат света по-ясно, сетивата и емоциите им са по-изострени, и в своята група от себеподобни могат да споделят мислите и чувствата си, да съпреживяват животите си. Връзката между група сетивни е невероятно силна, всички са свързани помежду си и заедно са по-силни.. с две изключения. Група ловци, ръководена от зъл бивш сетивен, избил цялата си група, преследват всички свръх хора, за да ги унищожат, под прикритието на институции и корпорации. Те представляват най-голямата опасност за сетивните и най-важното правило е да не ги поглеждаш в очите. Другото най-важно правило е да не се влюбваш в сетивен от групата си.

Животът на осем съвсем обикновени на вид хора из целия свят (Сан Франциско, Лондон, Чикаго, Берлин, Сеул, Мексико, Кения и Мумбай) се променя изцяло, когато започват да виждат чужди отражения в огледалото, да говорят непознати езици, да усещат чужди мисли и емоции и понякога дори да попадат за кратко в чужд апартамент на другия край на света. Възрастен сетивен на име Джонас се свързва с единия от тях, Уил, и му разказва всичко за света на свръх хората. Оказва се, че негова близка от предишното поколение сетивни, Анджелина, е дала живот на осмината, губейки своя, и сега те са свързани завинаги.

Постепенно сетивните се учат да приемат новата действителност, опознават се и създават дълбока връзка помежду си.. която при някои прераства в любов. Докато свикват със споделените си съзнания обаче, опасността приближава, а скоро един от тях е в плен на ловците. Сега те ще трябва да работят заедно, за да опазят групата си.. а Уил ще трябва да се бори за любовта си.

Резюмето отне повече от обикновено, защото сериалът е доста комплексен и сюжетът е многопластов. Всичко е съвършено направено, епизодите проследяват осем различни живота на девет различни места по света, множество коренно различни по народност, език и култура персонажи, които изведнъж споделят една и съща действителност, едно и също съзнание. С нещо подобно не се свиква лесно и сериалът перфектно проследява етапите на приемане на истината - отричането, любопитството, недоверието, шока и най-вече привързаността, която развиват осемте главни героя един към друг, докато същевременно са показани и животите им извън групата. Всеки от тях има съвсем различен живот, свои собствени проблеми и опасности, от които често се измъкват с помощта един на друг. 

От самото начало ми хареса идеята за сетивните хора. Хора, които споделят едно съзнание и усещат мислите и чувствата си, споделят уменията и дори телата си, са нещо рядко срещано из подобен род предавания. Супергерои, хора с телекинетични способности и различен вид дарби буквално са залели жанра, докато Нетфликс успява да измисли нещо оригинално и интересно.

А персонажите? Влюбих се във всички тях. Рационалната и тиха, но войнствена Сън от Сеул, пламенният полицай с тайнствено минало Уил, Райли - диджейката от Ирландия, която се опитва да избяга от трудното си минало, вярващата с топло сърце Кала от Мумбай, лошото момче Уолфганг от Берлин, добросърдечният и състрадателен Кафиъс от Кения, филмовата звезда с пазена в тайна сексуалност Лито и транссексуалната хакерка и блогърка Номи, която обича да се забърква в неприятности. Всеки герой носи свой собствен товар и получава възможност да покаже истинския си потенциал в новосъздадената връзка между тях. Сърцето ми се стопли когато Сън помогна на Кафиъс да опази лекарствата на майка си, Райли му позволи да лети със самолет, Уолфганг спаси Уил, да не говорим за моментите, когато съзнанията на всички се обединяват в едно и те споделят сън, мечта или песен. 

"Sense8" е наситен с напрежение, романтика, забавни и екшън моменти, и достатъчно фантастика, че да му придаде онази вълшебна аура на истински завладяващ сериал, който наистина си заслужава. Горещо го препоръчвам на всеки от вас. 

"Животът като цяло" - Микаел Оливие

Това ще се стори странно на повечето от вас - едва ли сте чували за тази книга, едва ли някога ще чуете. Не е световен бестселър, не е от американски автор и екранизацията му е далеч от интернационалната слава. Да съм честна, дори да беше широко разпространена, едва ли бих ѝ обърнала внимание, ако учителката ми по френски не я беше включила в летния списък с книги. Но за сметка на това веднага се изкачи на върха на този списък, изненадвайки ме с това колко много ми хареса. А щом успя да ме спечели, докато четях френската версия, българската би била дори още по-лесна за четене и достъпна, нали? 

"Животът като цяло" не е романтична книга, не ни въвлича в любовен триъгълник и заплетени интриги, няма фантастични елементи или нещо впечатляващо от този род. В действителност книгата е погледът върху света на 15-годишния Бенджамин. Бен е приличен ученик, има най-добър приятел и ходи по купони (нищо че седи в ъгъла и не говори с никой), а любовта му към храната дава смисъл на живота му... докато един ден училищната лекарка го диагностицира със затлъстяване втора степен. Заради мечтите си, заради красивите очи на съученичката си Клеър, заради чичо си и най-вече заради самия себе си, Бенджамин решава да се вземе в ръце и да започне строга диета. След цял куп посещения при различни специалисти и неимоверни усилия обаче, се оказва, че правилните решения невинаги са лесни за изпълнение. 

Не звучи като нищо грабващо и необикновено? Защото не е такова. Но авторът ни разказва за нещата от истинския живот, за порастването и опознаването на самия себе си, за приемането и влиянието на чуждото мнение върху чувствата и решенията ни. Няма как да не съчувстваш на Бен, който е духовит, зрял и мъдър, и същевременно наивен и чувствителен, особено при положение, че расте с наднормено тегло. Започнах да чета книгата без особен интерес, като досадна задача, но героите са толкова откровено симпатични, че нямаше как да не продължа с интерес, постоянно с усмивка на уста. 

Няма много дълбокомислени въпроси и житейски истини, които можеш да засегнеш през призмата на пълничък подрастващ с любов към храната и мечта да стане професионален готвач, но Микаел Оливие описва живота на Бен и самия Бен с такава топлота и симпатия.. Въпреки че предпочита да наблюдава как животът тече пред него, Бенджамин все пак е въвлечен в обичайните за възрастта му ситуации, спречва се с обичайните за всеки тийнейджър проблеми - скарва се с най-добрия си приятел, налага се да маневрира между самотната си майка и баща си с неговата млада и богата приятелка, справя се с поредица посещения при диетолози и терапевти, и най-вече - влюбва се. Това прави книгата толкова близка до сърцето - всеки се отъждествява с Бен, независимо дали е момче или момиче, слаб или пълен, известен или аутсайдер, отличник или слаб ученик, богат или беден. Универсалността и достъпността на героите се редува с отличителните им белези и уникалността им, при това комбинацията е направена умело и ненатрапчиво. 

Няма как "Животът като цяло" да не се хареса на всеки читател, особено в тинейджърска възраст, защото са засегнати всички важни за един подрастващ теми. Любовта, приятелството, самооценката и да се приемем такива, каквито сме, приятелството, родителите, социалното положение, умствените борби и физическата форма. Всеки има някакъв проблем, и всеки един от тези проблеми е засегнат в "Животът като цяло", което я прави идеална за всеки тинейджър по света. Мога само да благодаря на учителката си, че ме запозна с Бенджамин, и да препоръчам книгата на всички вас, ако искате да премислите и да хвърлите още един поглед на живота като цяло.

Quantico/Куантико

Дълго време не започнах да гледам "Куантико" въпреки препоръките на приятелите ми, защото бях отегчена от типа сериали, към който го причислявах - ФБР, тайни агенти, интриги и конспиративни теории. Когато най-накрая реших да му дам шанс обаче, моментално се нареди в топ 5 на любимите ми сериали, съвсем естествено и безпроблемно. Стоях будна няколко вечери, за да изгледам всички епизоди без да прекъсвам маратона с маловажни неща като хранене и сън, и затова смятам, че е крайно време да отдам заслуженото място в блога на един от любимите си сериали. 

"Куантико" е кръстен на основното място на развитие на действието - академията за агенти на ФБР и още в първия епизод, с пристигането на нов клас новобранци, са въведени почти всички главни герои. Това е може би един от плюсовете, защото имаме време да проучим всички още от самото начало, имаме обективна преценка за нещата. 

Което е важно, защото паралелно с пристигането и началото на обучението им, действието се развива и няколко месеца по-късно, в настоящето, където Алекс Периш, отличничката на класа си и блестящ агент, е несправедливо обвинена в бомбен атентат в Ню Йорк. Алекс и приближените ѝ знаят, че е невинна, но трябва да го докажат, затова тя избягва и се опитва да спечели доверието на бившите си колеги в Куантико, за да разкрият истинският виновник. Така наблюдаваме едновременно новобранците в академията, докато сформират връзки за цял живот и разрешават сложни случаи и загадки, и същите тези новобранци сега, като пълноправни агенти, надпреварващи се с времето, за да открият терориста, за който знаят единствено, че е един от тях. Блестящият ум зад бомбената атака обаче не е приключил с раздаването на справедливост и изглежда, че Алекс и приятелите ѝ са следващите му жертви. 

Още след първите 20 минути от сериала бях убедена, че е абсолютно различен от всичко, което съм гледала. Цялата работа с ФБР агентите, конспирацията, жаждата за власт, тайните и интригите.. всичко е представено по съвсем различен начин, свежо и завладяващо. Сериалът е уникален микс от влудяващ съспенс, мистерия, динамика и трилър, но има и своите забавни, покъртителни и трогателни моменти, и въобще всичко, което едно шоу може да предложи. 

Веднага се влюбих в Алекс Периш, с нейната находчивост, хладен ум и безпогрешни инстинкти. Тя е перфектната главна героиня, съвършена в несъвършенствата си, докато приятелите ѝ са цяла палитра от персонажи - потайни, недоверчиви, гениални, подмолни, едновременно заедно като в доброто старо време и всеки сам за себе си. Да не говорим за мрачния и привлекателен Раян, за динамичната и донякъде токсична връзка на богатото момиче Шелби и пресметливото момче с връзки Кейлъб, моите лични любимци. Спектърът на характери е допълнителен плюс - има по нещо за всеки, персонажите са тотално различни един от друг и необикновени, и няма как да не ти влязат под кожата. 

Нали знаете, че най-хубавата част от криминалните романи и филми е, че се опитваш да познаеш кой е убиецът? И можеш да гадаеш на воля, но ако творбата е добра, винаги има с какво да те изненада? Точно това е "Куантико". С напредването на сюжета, примката се затяга и всеки изглежда виновен - и всеки може да вярва само на себе си. Доверието и състраданието струват скъпо, когато всеки има какво да крие - а всеки персонаж има своите мръсни тайни, ужасяващо минало, нещо, от което иска да избяга. Това ги води в академията, това ги прави перфектните агенти, това ги прави потенциални виновни - всеки има мотив, всеки има какво да крие. Можеш да заподозреш всеки и в даден момент ще си прав.. но "Куантико" винаги ще има с какво да те изненада.

Дори няма да изброявам всичките му качества - сериалът е подходящ за абсолютно всяка публика, ще държи в напрежение всеки тип зрители и ще спечели сърцето на всеки любител на трилъра, динамиката и добрия съспенс. 

"Краткият втори живот на Бри Танър" - Стефани Майър

Знам, че това съвсем не е нова книга. В действителност вече отдавна е излязла от тираж. Може би една от причините списание "БРАВО" да я включи в летния си брой, където винаги слагат или стари книги, или втора или трета част от някоя поредица. 

Като цяло чувствата ми след като прочетох книгата (което ми отне около два часа) са полюсни. Разбирам, че книгата е донякъде опит да се припечели допълнително като се подмамят заклетите фенове на "Здрач", но въпреки това не беше за изхвърляне. Да, написана е набързо и леко повърхностно, всичко изглежда някак прибързано, но все пак успяваме да добием нов поглед върху нещата, този път от съвсем различна гледна точка.

"Краткият втори живот на Бри Танър" е написана по романа "Затъмнение", третата част на сагата, където един от основните проблеми е, че Виктория създава неконтролируема група новородени вампири и ги подготвя за атака срещу Кълън с цел отмъщение. От гледната точка на Бела, а и във филма, не разбираме много за новородените, само че са много жадни и настървени да намерят човешкото момиче на враговете. Ето защо, като игнорираме очевидната липса на задълбоченост, "Краткият втори живот на Бри Танър" е полезна за феновете на поредицата - отлична възможност да видят нещата от друг ъгъл, и то от гледната точка на злощастната Бри Танър. За Бела животът на младото момиче продължава пет минути, докато в действителност Бри е вампир от три месеца преди да бъде убита. 

 Донякъде ми е жал за нея. Стана ми симпатична още във филма, когато я видях да се отцепва от групата вампири идиоти, които унищожаваха Сиатъл и се хранеха безразсъдно. Книгата потвърди очакванията ми - Бри е интелигентна, разсъдлива и логична, тя не е като останалите новородени. Важен елемент, който липсва във филма обаче, тъй като Бела така и не го вижда, е Диего - едногодишен новороден, сдържан и умен също като Бри, който се сприятелява с нея по време на лов. Двамата бързо се сближават и, колкото и невероятно да ѝ се струва на самата Бри, дори се влюбват. Но привързаността в света на вампирите невинаги завършва добре и когато кратката им афера завършва със смъртта на Диего, Бри е съсипана. "Афера" е силно казано, тъй като през нищожното време, което прекарват заедно, двамата разсъждават върху плановете на водача си Райли, откриват, че могат да излизат на слънце и планират бягството си, което така и не се осъществява. За Бри обаче, приятелството с Диего я кара да осъзнае голямата картинка, че не Райли контролира нещата, че "жълтооките" не са зли и че не всичко е черно и бяло. 

Това е най-изненадващото - че Бри всъщност израства толкова много само за краткото време на развитие на действието. Преди да бъде превърната във вампир тя е едва на 15, първите три месеца от втория ѝ живот са в мъгла от жажда и настървение, а сега, когато най-накрая има някой, с който да споделя, и който да отвори очите ѝ за света, той ѝ бива жестоко отнет. Може би именно затова тя не е толкова ужасена от приближаващата смърт, колкото би трябвало, може би затова се довери на Кълън. Не мисля, че е лесно да съградиш сложен и комплексен характер в рамките на по-малко от 200 страници, и поздравявам Майър, задето е успяла да вдъхне живот на Бри, въпреки препускането през историята. Макар и кратък живот. 

Колкото до самата Бри, искаше ми се тя да оцелее. Искаше ми се да открие Фред в Канада и да избягат заедно, далеч от Волтури и Сиатъл, още повече ми се искаше Диего също да избегне смъртта и да избяга с тях. Но въпреки че не оцелява, Бри все пак успява да информира Едуард (предполагайки, че той е небезизвестният четец на мисли на жълтооките) за участието на Волтури в нападението, което все пак я прави значима на фона на останалите новородени в сборището ѝ. Това се потвърждава когато Едуард и Карлайл се застъпват за нея пред Волтури, предлагайки да я подслонят и обучат. Бри знае, че това е безплодно усилие, но го оценява, и когато Едуард предупреждава Бела да затвори очи, тя вярва, че говори на нея, и също затваря своите, миг преди да бъде убита. 

Този момент ме трогна най-много - първо застъпването на Кълън за непознатата новородена, после доверието и примирението, с което Бри затваря очи при командата на Едуард. Тя иска всичко това да свърши, защото нищо няма смисъл, животът няма смисъл, ако Диего не е жив, за да споделят вечността. 

Бри Танър е млада, неопитна и наивна, но е един от най-силните характери в сагата на "Здрач", макар и съвсем маловажна сред главните герои. Би било по-добре, ако Стефани Майър беше отделила повече време, внимание и прецизност на книгата, но въпреки всичко "Краткият втори живот на Бри Танър" няма да разочарова никой фен на култовата поредица.