"Твърде далеч" - Аби Глайнс

Историята ни е позната - от изтърканите телевизионни предавания, от стереотипа за "токсична" връзка.. всички, които са чели "След" на Анна Тод, ще открият безброй прилики.. но въпреки това "Твърде далеч" е някак различна от останалите поредици и предавания. 

Главен герой в поредицата е Блеър Уин, твърдо момиче, което се мести в Розмари Бийч при баща си, след като майка ѝ умира от рак. Прекарала целия си живот в малко градче в Алабама, Блеър се чувства ужасно не на място в богаташкото кътче. Още повече че баща ѝ и приятелката му ги няма, и тя трябва да живее в огромната къща с доведения си брат Ръш Финли, който отгоре на всичко е отвратително привлекателен. Ръш, верен на имиджа си на лошо-момче-син-на-рокзвезда, е с различно момиче всяка вечер, държи се грубо с нея и не обича да говори за семейството си, а Блеър, затворена в себе си, страни от него и се опитва да не обръща внимание на осезаемата химия между тях. Но, естествено, противоположностите се привличат, и докато лятото минава, Блеър започва да гледа на Ръш в нова светлина.. докато тайните от миналото не излизат наяве и нищо вече няма да е същото. 

Ръш и Блеър са ни познати до болка - циничен, надменен и арогантен играч, при това богат, и пълната му противоположност - сериозно, скромно и тихо момиче от малък град. Световете им се сблъскват и след този сблъсък нещата се променят, привличането расте за сметка на задръжките и двамата свършват въвлечени в безрасъдна и неудържима авантюра, играейки си с огъня, от което няма как някой да не се опари. Освен че в случая опарените са и двамата, като успяват да изпепелят и всички около тях. Но същевременно не познаваме точно тази двойка, защото колкото и да са типични, Ръш и Блеър са необикновени. Ако се замислим, колко изблици на изпепеляваща страст между доведени брат и сестра свършват със (спойлер) сватба и бебе? Колко подобни истории наистина имат щастлив край? И двамата имат тъмно минало, и двамата се борят със свои демони, само че накрая се оказва, че и миналото, и демоните им са общи - от тях остава само да се преборят с тях, за да бъдат заедно. 

В първата книга - "Пропадане", Ръш и Блеър са стереотипната двойка на лошо момче и добро момиче, привлечени един от друг, докато нещата не свършват зле, когато мръсна тайна излиза наяве. След това, в "Никога", Ръш трябва да си върне Блеър след като семейството му успешно успява да я прогони обратно в Алабама. Не е изненада, че за отрицателно време двамата са отново заедно - именно затова наричам връзката им токсична. Изненадата идва по-нататък, когато Ръш действително (и най-накрая) избира Блеър пред семейството си и разглезената си сестра, посвещавайки ѝ цялото внимание и поисквайки ръката ѝ. Оттам нататък за него остава само да ѝ докаже, че двамата са по-силни от историята между тях. 

Няма да лъжа, през половината време (което не беше много, защото книжките са доста тънки) въртях очи с досада. Решенията на героите са глупави и предвидими, голяма част от текста е изхабена в разтегливи диалози, а разсъжденията на героите са рядко срещани и повечето време водят до още повече предвидими решения, и така цикълът се повтаря. Но кой не обича любовна история с щастлив край? Колкото и слабо да е нивото, Ръш и Блеър имат искра, имат страст, имат любов, и си струва да четеш дори за да се убедиш, че заживяват щастливо. С други думи, "Твърде далеч" не са книги, които ще ви хвърлят в размишления, философски терзания и душевен смут, но са перфектни за лятно четиво или за убиване на свободното време - нещо, което се поглъща лесно и е твърде познато, но въпреки това успява да стопли сърцата и бързо ти влиза под кожата. 

"Целувка за Ана", "Звезди за Лола", "Рисунка за Айла" - Стефъни Пъркинс

Поредицата "Романтични истории" на американската авторка на бестселъри Стефъни Пъркинс е задължителна за всички любители на романтиката, наивната млада любов и завладяващите герои. Още в първата книга се запознаваме с Ана и Етиен, които играят ключова роля и в останалите истории - тези на Лола и Крикет и на Айла и Джош. Връзката между главните герои в трите книги, тесният кръг на персонажи и фактът, че две от трите истории се развиват в града на любовта - Париж, допринасят за естествения чар на поредицата.

В "Целувка за Ана" се запознаваме с Ана, която е изпратена от баща си в американски пансион в Париж за последната година от гимназията. Тя далеч не е очарована от идеята да зареже работата, приятелите и семейството си, най-добрата си приятелка и момчето, по което си пада. Още повече че дори не говори френски. Но въпреки недоволството си, тя бързо намира приятели в новото си училище и се привързва към Париж с великолепните му сгради, многобройните кина и вековна история. А и Париж я среща с Етиен Сен Клер - забавен, интелигентен и умопомрачително привлекателен ученик в пансиона, с който Ана веднага намира общ език. Двамата бързо се сприятеляват, но колкото повече се задълбочава приятелството им, толкова по-несигурни стават те в собствените си чувства. Ана поддържа връзка от разстояние с гаджето си от Атланта, а и Етиен си има приятелка.. но в града на светлините мечтите намират начин да се сбъднат. 

Ана и Етиен веднага ме грабнаха - и двамата са духовити, интересни и същевременно наивни и несигурни. Проблемът им изглежда е, че непрекъснато се разминават - дали защото и двамата са обвързани или заради общата им приятелка Мередит, която е отчаяно влюбена в Етиен, дали защото и двамата се боят да признаят чувствата си.. съдбата винаги се изпречва на пътя им и на моменти изглежда, че никога няма да могат да бъдат заедно. Това прави "Целувка за Ана" толкова интересна - те трябва да се съберат и веднъж хванал книгата, читателят трудно ще я пусне, докато не стигне последната страница и не научи какво в крайна сметка се случва с любителката на стари филми и момчето мечта за всяко момиче. И не само Ана и Сен Клер ще ви накарат да погълнете книгата наведнъж - приятелите им, с които Ана се запознава още през първия си ден в училището, също ще спечелят сърцата ви. Мередит, ексцентрична и необикновена, няма как да остане незабелязана, въпреки че на моменти ме дразнеше, особено когато се скара с Ана, защото откри, че и тя е влюбена в Етиен. И Джош, към Джош изпитах най-силна симпатия. Той може да е отвеян, несериозен и да си пада леко бунтар, но има голямо сърце и още по-голям талант на художник, въпреки че артистичната му душа често застава на пътя му. Тези герои, въпреки че остават на заден фон за сметка на Ана и Етиен, придават на книгата тази истинност и неподправеност, които я правят толкова неангажираща и приятна за четене. 

"Звезди за Лола" ни представя ексцентричната Долорес (Лола), която обожава да експериментира с различни и ръчно изработени тоалети и перуки. Лола обича цветовете, модата, гримовете и се изразява чрез тях, заради което често е смятана за странна и особена. Това обаче не ѝ пречи, тъй като има любящо семейство от двама бащи и сексапилно гадже рок звезда Макс. Нещата за Лола се объркват, когато семейство Бел отново се нанася в съседната къща след няколко годишно отсъствие. Лола и близнаците Калиопе и Крикет Бел се познават от деца и тя има горчиви спомени от времето си с тях. И най-вече с Крикет - също толкова странният и затворен  изобретател с нелепо издълженото телосложение, щръкналата коса, ластичните гривни и панталоните, които Лола обвинява, когато старите ѝ чувства към Крикет се завръщат. Изведнъж тя се чувства несигурна в себе си, несигурна в Макс, несигурна в чувствата си към Крикет. Мечтата ѝ за блестяща поява на бала изглежда невъзможно далечна, отношенията ѝ с Калиопе се изострят, а помежду им с Крикет има много неизказани неща, Сега повече от всякога Лола трябва да повярва в себе си.. но това не е толкова лесно, ако самата тя не знае коя е. 

 Крикет и Лола са любимата ми двойка в поредицата. И двамата са еднакво странни и ексцентрични, и двамата имат нетрадиционни семейства, и двамата се набиват на очи с особеностите си. Всяка сцена с тях, от детските спомени на Лола през ранните тинейджърски години и тези в сегашно време, ме караше да се усмихвам до уши, независимо дали се случва нещо тъжно или разстройващо, романтично или весело. Лола е перфектен разказвач - за разлика от духовитата Ана, тя е по-мрачна и цинична, но все пак достатъчно общителна и жизнерадостна, за да е най-добра приятелка със самата Ана. Това ме спечели за "Звезди за Лола" още от началото - моментът, в който разбрах, че Лола и Ана са колежки в киното и най-добри приятелки, а когато действието се развива в киносалона, Сен Клер винаги е там, при гаджето си. От гледната точка на Лола двамата са в пълна хармония, перфектната двойка, което някак стопли сърцето ми дори повече от описанията на Ана в "Целувка за Ана". Като цяло "Звезди за Лола" е фаворитът ми, от малко по-сложните взаимоотношения до постоянното присъствие на Ана и Сен Клер. Като добавим и персонажът на Крикет, среднощните им разговори през прозореца и общото им минало, историята ми се струва толкова уютна, близка и увлекателна, и същевременно неангажираща и лека - точно като лятото. 

Айла Мартин, която вече сме срещали в "Целувка за Ана", е ученичка в американското училище в Париж, една година след групичката на Ана и Сен Клер. И откакто се помни, е безнадеждно и напълно хлътнала по Джош, най-добрият приятел на Сен Клер. Сега, когато всичките му приятели са завършили (самият той е една година по-малък от тях, както разбираме в първата книга), Джош е сам, затворен в себе си и непрекъснато в лошо настроение - нищо общо с образа му отпреди година. Тъкмо защото вижда колко е нещастен без тях, Айла решава да направи голямата първа стъпка и да го заговори, докато и двамата са в Ню Йорк за лятото. След това го заговаря отново, в началото на учебната година. Разговорите им прерастват във флирт и накрая най-голямата мечта на Айла се сбъдва - Джош я кани на среща. Двамата се разбират отлично, химията между тях е очевидна и както се очаква, накрая стават двойка. Но нещата далеч не са толкова прости, защото семейството на Джош е под напрежение (баща му е нюйоркският сенатор и се бори за преизбиране), самият Джош е застрашен от изключване поради отсъствията си и безочливото си поведение, а Айла се чувства сякаш няма място в света му. А призракът на бившата му приятелка Рашми я преследва, напомняйки ѝ колко е различна от всичко познато на Джош. Нейната несигурност и неговите проблеми накрая надделяват, разделяйки двамата влюбени. Джош се връща в Ню Йорк, а Айла остава в Париж. Дали ще успеят да се съберат отново и да се борят за любовта си, или ще се предадат?

При Ана и Етиен проблемът е,че постоянно се разминават в чувствата си, между Лола и Крикет стои ревнивата Калиопе.. при Айла и Джош проблемите са далеч повече. Стефъни Пъркинс успява да засегне по един важен проблем при тинейджърите във всяка от книгите - сблъсъкът между приятелство и любов по повече от един начин в "Целувка за Ана", чувството, че си отхвърлен и различен от останалите, че си изгубил себе си, в "Звезди за Лола", и несигурността в себе си, невъзможността да повярваме, че сме достойни за любов, в "Рисунка за Айла". Това прави героите достойни за възхищение, че се борят с проблемите си, а ние съпреживяваме с тях всяка емоция, всяка случка и всеки разговор, отъждествяваме се с тях, съчувстваме им. Ето защо са толкова достъпни и стават любими на читателя - защото се припознаваме в тях. Много е трудно да не ги обикне човек. Специфично Джош, за който казах, че ми допадна още в първата книга с харизматичната си природа и вътрешни демони, и Айла, която е толкова състрадателна и разбираща, а мисли, че не заслужава да бъде обичана. Освен това както Етиен е представен като момчето мечта за всяка тинейджърка, връзката на Айла и Джош също е идеализирана със семплата си природа - запознават се, допадат си, стават двойка.. влюбват се. Освен това не мечтае ли всеки за това - обектът на любовта му да се влюби в него? Но поуката от тяхната история е, че в любовта никога не е лесно, дори проблемите да идват след това, а не преди това, както е в останалите книги. 

Друго, което ми хареса в "Рисунка за Айла" е краят. Не, няма да ви издам какво се случва между двамата главни герои, но ще кажа, че Ана и Сен Клер, Лола и Крикет, както и Мередит, идват заедно с Джош в Париж и Айла най-накрая има шанса да се запознае с приятелите му. Това беше още по-добро от представянето на Ана и Сен Клер от гледната точка на Лола - Айла описва двете предишни двойки с такова умиление, че самата аз се разплаках, че ги виждам отново. И именно вечерта на тяхното гостуване е съдбоносна - не само за Айла и Джош, а и за Ана и Сен Клер, което беше черешката на тортата, перфектният завършек. На книгата и на поредицата. 

С две думи, "Романтични истории" на Стефъни Пъркинс бързо стана една от любимите ми поредици и може би любимата ми не-фантастична поредица. Няма да изпадам отново в обяснения колко я обичам и защо, ще кажа само, че е задължителна за всеки, който обича свестни любовни истории, има свободно време или просто се намира в труден период от живота си - книгите ще го развеселят, ще го накарат да се откъсне от света и да потъне в историите на героите, и гарантирано ще го накарат да се усмихне. А не е ли това най-важното качество за една книга? 

Good Witch/Добрата вещица

"Добрата вещица" е сериал, който започнах да гледам преди два дни.. и завърших снощи. Двата му сезона (плюс специален Хелоуински епизод) са посрещнати добре от публиката отвъд океана и в момента се снима трети сезон, който се очаква да излезе през април догодина. Освен фантастичната част от сюжета, към сериала ме привлече именно това, защото честно казано ми омръзна да започвам и да се влюбвам в предавания, които са спрени от ефир след един сезон. 

Сериалът е базиран на филмовата поредица със същото име, която проследява пристигането на обаятелната и добродушна вещица Каси Найтингейл в малкото градче Мидълтън, влюбването ѝ в началникът на полицията Джейк Ръсел и сближаването ѝ с двете му деца Лори и Брандън. В последния филм от поредицата оставяме семейство Ръсел с един нов член - новородената Грейс.

Сега, петнадесет години по-късно, Грейс е хубава и интелигентна тинейджърка, която заедно с майка си се опитва да се справи със загубата на баща си. Грейс знае, че е наследила вродения чар на майка си, както и необикновената ѝ дарба, но също като нея използва силите си за добро и живее съвсем нормален живот. Каси, дъщеря ѝ и свекърът ѝ живеят сами в небезизвестната Сива къща, след като Лори и Брандън се изнасят. Спокойният им и улегнал живот обаче се преобръща когато в съседната къща се нанасят лекарят Сам Радфорд и проблемният му син Ник. Сам и Каси бързо стават близки приятели, докато Грейс се старае да стои на разстояние от Ник. Това обаче се оказва невъзможно и той я въвлича в най-различни проблеми, докато се опитва да се пребори с носталгията си по Ню Йорк и с неразбирателствата с баща си. В крайна сметка Сам и Ник са очаровани и привлечени от магьосническото дуо майка и дъщеря, и съдбите им се преплитат завинаги... след което нищо няма да е същото. 

"Добрата вещица" ми хареса по толкова много причини, че не знам дали ще ми стигне времето да ги изкажа. Първо, това е може би първият сюжет със свръхестествен елемент, където свръхестественото не обсебва напълно историята - да, всички знаят, че има нещо особено в Каси Найтингейл и да, всеизвестно е, че тя и дъщеря и виждат и знаят неща, които не са се случили, но способностите им със сигурност не са центърът на събитията в сериала. Второ, сериалът не набляга и на тинейджърските взаимоотношения, въпреки че това би се харесало на целевата база. Това може да е минус, защото лично аз се интересувах главно от Грейс и Ник, но уважавам сценаристите задето успяват да създадат увлекателна и красива история без натрапчивото участие на младежката част от каста. 

Колкото и повърхностно да звучи, важен момент за мен е изборът на актьорски състав, особено на Грейс, Ник и обкръжението им от връстници, тъй като за мен тяхната история беше най-интересна за проследяване. Бейли Мадисън е отличен избор за надарената Грейс, защото има подходящото излъчване, солидна доза талант и някак веднага пасва на ролята. А Рис Матю Бонд е идеален за сърдитият на света бунтар Ник, защото още докато четях резюметата и ревютата на сериала, точно така си представях Ник - привлекателен, с чаровна усмивка и изразителни очи. Да не споменаваме британския акцент, който си личи въпреки усилията на Рис да докара американско звучене на персонажа си. Дори да не следях така жадно сцените му с Грейс, начинът, по който изговаря името ѝ е достатъчен да ме закове за екрана. 

 Това беше ненужно отклонение. С две думи - историята е ненатрапчива, красива и, разбира се, "очарователна", а актьорите са много на място подбрани - така, че да пасват перфектно на персонажите. И колкото и изтъркана да е идеята за симпатичното малко градче със собствени традиции, където всички се познават и клюките са навсякъде, Мидълтън няма как да не допадне на всеки зрител - от топлината и фамилиарното отношение до домошарството и чувството на принадлежност, това е идеалният малък град. А и няма как да стане скучно, когато добрите вещици са наоколо, за да помогнат. 

"Списъкът с гости" - Мелиса Хил

"Списъкът с гости" е роман на ирландската писателка Мелиса Хил, част от поредицата романтични книги, разказващи различни любовни истории. "Списъкът с гости" е една от най-известните книги на авторката, а дори тя не получава необходимото внимание - на дневен план са по-клишираните любовни романчета и творбите на по-известни писатели. Това обаче е  книга, която напълно заслужава вниманието ви. 

Шейн Ричардсън и Кара Кланси са родени един за друг, сгодени и на седмото небе от щастие. И двамата нямат търпение да сключат брак и очакват безрезервна подкрепа от семействата си. Когато споделят плановете си за сватбата обаче, всичко се обърква. Оказва се, че всеки има своя представа за идеалното тържество и никоя от тях не съвпада с мечтаната церемония на карибски остров, която Шейн и Кара искат да организират. Богатото семейство Ричардсън иска бляскаво светско събитие, а многочленното семейство Кланси настоява за традиционна ирландска сватба. Едно очаквана и една неочаквана бременност допълнително усложняват плановете за сватбата - по-малката бременна сестра на булката е ужасена, че трябва да пътува в своето състояние. А блудната по-голяма сестра на Кара ще се сблъска със семейството си след години, прекарани от другата страна на океана. Тайни са на път да бъдат разкрити, стари рани ще бъдат отворени, а напрежението между двете семейства нараства наред със списъка с гости. Кара и Шейн решават да следват собствените си желания, но на каква цена? 

"Списъкът с гости" е роман за това как понякога в стремежа си да помогнем на любимите си хора, им вредим, и как трябва да ги оставим да следват собствените си мечти и желания. И как идва моментът да ги оставим да поемат сами.. независимо дали по пътеката към олтара, или по житейския си път. 

Когато започнах книгата, бях на море, и е показателно, че отделих време да я прочета на един дъх, за една вечер. Нещо различно, нещо, което няма да срещнете зад кориците на всеки любовен роман. Свежа и истинска любовна история, но съчетана с напрежение, вълнение и тревога по организацията на големия ден, със солидна порция семейни проблеми и трудни взаимоотношения. Светлата и тъмната страна на приготовлението на една сватба, възходите и паденията в една връзка. И как дори най-силната любов може да не е достатъчна пред напрежението и семейните тайни. Всичко това прави "Списъкът с гости" далеч по-реалистичен и ценен от известните книжлета с бляскави корици и безкраен тираж. Защото "Списъкът с гости" оставя у читателя трайна емоция, стопля сърцето и те кара да се смееш и да плачеш, и всичко това в скромните 280 страници. 

Една книга, която се помни дълго. И една сватба, която никога няма да се забрави.