За книгите с любов

С книгите имаме дълга история. Започнах да чета на две и половина, прочитайки надписа на отоплителната печка вкъщи. Нашите бяха удивени, че мога да прочета нещо подобно на толкова ранна възраст и постоянно ме подтикваха да чета надписите по витрините, марките на различни хранителни продукти и заглавията по вестниците. Дори за най-елементарната дума, като например второто нещо, което прочетох - "Банкя", имаше награда - дали шоколадова торта, дали сладолед, дали нова играчка.. 
Когато се научих да чета изречения и пасажи, мама започна да ми купува книжките "Франклин". Двете заедно се зарекохме да съберем цялата колекция и попълването ѝ продължава и до днес. Всяка вечер я карах да седи до леглото ми, докато ѝ чета за Франклин, а на мястото на сложните думи, които не знаех, измислях свои случки и описания. Представям си колко странно са звучали историите. 
От "Франклин" преминах към "Приказки на братя Грим", "Избрани произведения на Ханс Кристиян Андерсен", "Том Сойер", "Емил от Льонеберя", "Пипи Дългото Чорапче" и "Карлсон, който живее на покрива". Спомням си също "Малкият принц", "Мили мой Мио" и "Принцът и просякът". Всяко лято първата ми работа беше да си купя читателски дневник, след което да отида с баба и дядо до детската библиотека и да заема първите пет книги от списъка си за четене. Имаше нещо невероятно опияняващо в това да се потопя в поредната история, да свърша поредната книга и докато спомените в главата ми са пресни, да попълня отреденото ѝ място в читателския дневник. Вече съм в десети клас и няма година, в която да не съм прочела всяка книга от списъка си. Естествено задачата става все по-трудна. Например това лято имам на разположение два месеца и половина, за да прочета петнадесет произведения, сред които внушителните "Декамерон" и "Граф Монте Кристо". Тинейджърката в мен не иска да се откаже и от младежките си нужди, затова списъкът се удължава с няколко фантастични и любовни романа, които вече са вкъщи и очакват да стигна до тях. 
Любовта ми към книгите понякога се превръща в нездрава мания. Познавате ли това прекрасно чувство, когато напускате библиотеката с четири-пет заети книги, знаейки, че имате материал за четене за поне два месеца? Или когато най-сетне посетите книжарницата и се заредите с няколко пресни заглавия, които ще бъдат ваши и само ваши завинаги? Сега си ги представете съчетани. Така бих описала връзката си с четенето - понякога си купувам няколко нови книги, чието излизане съм чакала от месеци, и след това заемам още няколко от библиотеката, за да отложа четенето на закупените. Може да е болестно състояние, но сърцето ми се стопля, когато случайно се замисля за книги и се сетя, че имам няколко непрочетени романа, които ме чакат вкъщи.
Вкусът ми за книги е разнообразен, но като повечето тинейджърки предпочитам антиутопични фантастики, клиширани любовни истории и предвидими леки четива. Обикновено когато не съм в настроение, си пускам някой тежък филм, като "Споделен живот" и "Седем" например. Книгите са моята страст, моето развлечение. Антиутопиите, фиктивните вселени и любовните триъгълници са нещата, които търся, когато купувам една книга, затова в ревютата ми ще се срещат най-вече подобни книги. 

Мисля, че първият ми пост стана въздълъг, така че слагам край с едно "Добре дошли в блога ми". Държа да добавя, че започвам този блог с цел да създам своето място, където да мога да споделям за преживяванията си в четенето без да бъда критикувана или гледана с досада. Не преследвам последователи или нечие одобрение, е желая да натрапвам вкусовете си или да дразня когото и да било, така че ако нещо не ви допада, изходът от страницата е съвсем лесен. Надявам се да се забавляваме заедно :).