Stranger things/Странни неща

Ако сте фенове на Стивън Кинг или Питър Строб, гарантирано ще заобичате "Странни неща". Сериалът на Нетфликс излезе наскоро през 2016 и веднага се превърна в един от фаворитите ми за месеца. Действието се развива през 1983г., но разликите с наши дни едва се забелязват, а и е трудно да обърнеш внимание на обстановката и времето, когато нещо е толкова увлекателно.

Животът в тихото градче Хоукинс е монотонен и спокоен, всички жители се познават и никога не се случва нищо лошо. Докато 12-годишният Уил Байърс не изчезва безследно, поставяйки начало на поредица мистериозни изчезвания и странни събития. Въпреки необоримите доказателства, Джойс Байърс отказва да повярва, че синът ѝ е мъртъв, и започва собствено разследване, уверявайки съгражданите си, че е установила контакт с него и той е затворен в подобие на паралелен свят. Първоначално всички смятат, че Джойс е в шок и бавно полудява, но по-големият ѝ син Джонатан има теория за хуманоидно чудовище, което отвлича хора, а приятелите на Уил се сближават с Единадесет - мълчаливо и странно момиче със свръхестествени способности, което твърди, че може да се свърже с Уил в Огледалния свят. Начело с началника на полицията, групата тръгва по следите на Уил, опитвайки се да разкрие тайните експерименти на правителството и да спаси момчето преди да е твърде късно.

Историята наистина наподобява книгите на любимеца ми Стивън Кинг, така че много лесно бях изкушена. И го изгледах на един дъх. Историята се развива едновременно постепенно и динамично, а героите са широко скроени и естествени. Разбира се, изтърканата конспиративна теория за правителствените научни експерименти идва малко в повече, както и идеята за алтернативна по-мрачна версия на нашия свят, но с правилния подход фантастичните елементи изглеждат някак съвсем на място. 

Останах малко разочарована от любовната развръзка на историята. Любовен триъгълник, разбира се, имаше - странният аутсайдер Джонатан Байърс се влюби в принцесата на града Нанси Уилър, чието гадже - популярният чаровник Стив - не одобряваше сближаването им в името на мисията. Бихте очаквали Нанси да осъзнае, че изпитва чувства към Джонатан, заедно да спасят брат му и да заживеят щастливо заедно, но накрая на историята Нанси предпочете стабилното си бъдеще с гимназиалната си любов Стив, което така и не разбрах. Ще призная, че в хода на събитията Стив съвсем не се оказа толкова лош, но Нанси и Джонатан стояха съвсем естествено заедно и аз наистина очаквах да се съберат. А и Нанси изрази неодобрението към майка си задето се е оженила за осигурен младеж от добро семейство без любов, докато самата тя постъпи по същия начин - от самото начало за нея Стив беше просто фикс-идея и безразсъдна любовна афера.

Но ако оставим настрана пропуските в любовната част на историята, "Странни неща" е задължителен елемент за всеки уважаващ себе си фен на научната фантастика и хоръра. Лек за гледане и същевременно странно интригуващ, той бързо ще се превърне в един от любимите ви сериали в жанра. Както би се изразил един от главните герои - психично!

Containment/Карантина

"Containment" - още един сериал, който напълно незаслужено е спрян след първия си и единствен сезон поради нисък рейтинг. Започва излъчването си по американския канал CW, който е всеизвестен с множеството сериали, които спира от излъчване, като например "Тайният кръг" и "Star-Crossed", за които "феновете, колкото и отдадени да са, просто не бяха достатъчни". "Containment" е продуциран от фигурата зад "Дневниците на вампира" и "Древните" Джули Плек и е базиран на белгийските серии "Кордонът".

Действието се развива в Атланта, където внезапно избухнала епидемия поставя хората в смъртна опасност. Вирусът е непознат, силно заразен и смъртоносен в 100% от случаите. Това налага поставянето на кордон, който слага под карантина кризисната част от града, разделяйки семейства и оставяйки 4000 души вътре в него на произвола на съдбата. Извън кордона проницателен полицай и напорист журналист се опитват да разкрият правителствената конспирация зад изпускането на вируса, а вътре в кордона новообразуваната общност ще трябва да се справи с вируса. Когато хората са принудени да се борят за живота си, а сред обществото цари анархия, епидемията ще изкара най-лошото у всеки, а новооткритите герои ще трябва да съхранят човешкото у останалите пред лицето на смъртта.

"Containment" е идеалната смес от адреналин, ужас и истинност. Без да е банален и натрапчив, сериалът проследява раждането на герои в трудно време и деградирането на човешката раса в битката на живот и смърт. Интересно е да вразберем докъде са способни да стигнат хората, за да се спасят, и колко от тях ще запазят разсъдъка си въпреки хаоса и разпространяващия се вирус, а също и докъде е способно да стигне правителството в името на експериментите си и струва ли си да убият хиляди, за да постигнат съвършенство. "Containment" те държи в постоянно напрежение и във, и извън кордона. Вътре съпреживяваме безумния страх, волята за живот и борбата за оцеляване на сложените под карантина, а извън оградата се съмняваме във всеки и поставяме под въпрос властите и правителството, за които е все по-вероятно да са създали и изпуснали от контрол смъртоносния вирус.

Отново неповторим микс от емоции, силни характери и трудни условия, любов, появила се в най-неочаквания момент, съдбата на разделените семейства и елемента на ужас, стотиците болни и загинали хора.. няма как нещо подобно да не остави отпечатък у всеки, няма как някой да остане безразличен. "Containment" е спиращ дъха и динамичен разказ за надеждата и човешкото в една жестока евентуална действителност, и всеки с поглед върху бъдещето и съдбата на човечеството трябва да го гледа.

Red Band Society/Обществото на червените гривни

И ето ме с още едно ревю на сериал, защото изгледах няколко през този месец и впечатленията ми са много силни, а и все още пресни, и няма как да не ги споделя тук. "Red Band Society"е поредният сериал, спрян от излъчване след първия си сезон поради нисък рейтинг, и заменен с "Gotham". Останах крайно недоволна от това развитие на нещата, защото "Gotham" е част от огромната група филми и предавания, въртящи се около супергероите на Марвъл, които вече са меко казано изтъркани, докато "Red Band Society" е оригинален, семпъл и ненатрапчиво интригуващ.

"Red Band Society" е първият сериал, чийто сюжет се върти около болнични пациенти, вместо около болничния персонал. И по-конкретно, пациентите в педиатричното крило на болница "Оушън Парк" в Лос Анджелис. Тежко болни в ранната и трудна тийнейджърска възраст, всеки със своето минало и история, младежите са принудени да пораснат бързо и да се справят с трудната действителност, което може да не се окаже чак толкова лесно. Шест от пациентите - момче в кома, възстановяващ се от рак бунтар, интелигентна анорексичка, злобно момиче с проблемно сърце, раковоболен с проблеми с гнева и играч с нефункциониращи дробове - се сприятеляват и сформират обществото на червените гривни - символ на тежките им преживявания в болницата и на връзката между тях. Доколко обаче обществото на червените гривни ще може да издържи краховете в любовта, ревността, приятелството и скандалите?

Лично аз останах очарована от сериала и изгледах целия сезон за една вечер. Глътка свеж въздух сред болшинството свръхестествени фантастики, ниският му рейтинг е напълно незаслужен. Колко често се случва един сюжет да бъде оригинален и неповторим? Нещо, което не сте виждали досега и гледате с живо любопитство? Добавете тежките истории на героите, разплакващите моменти, надеждата, която изживявате заедно с тях и взаимоотношенията им в затворената общност на "Оушън Парк" и ще получите коктейл от емоции, които ще ви оставят без дъх. Ще се смеете, ще плачете, ще страдате и ще се надявате шоуто никога да не свършва, защото героите са толкова истински и откровени, невинни и нови, че веднага ще спечелят симпатиите ви.

Дотолкова съм свикнала да гледам сериали за вампири, върколаци, вещици, супергерои и хора със свръхестествени способности, че не вярвах нещо толкова обикновено и същевременно потискащо като историята на група деца на прага на смъртта да ме грабне и да ми хареса толкова много. Но ми хареса, влюбих се и именно с това ще запомня "Red Band Society" - семпъл, но запомнящ се, трогващ и вдъхновяващ, увлекателен и най-вече истински. И ви уверявам, че си заслужава всяка минута. 

Dead of summer/Мъртви от лято

Попаднах на този сериал преди няколко дни и импулсивно реших да започна да правя ревюта на сериали, тъй като напоследък гледам повече, отколкото чета, а и шоуто наистина ми хареса.
"Dead of summer" е свръхестествен хорър, който започна излъчването си в края на юни по американския канал Freeform.

 Мястото на действието е лагерът Стилуотър, който отваря врати за пръв път от няколко години през 1989. Привидно идиличният лагер скоро се превръща в сцена на ужасяващи убийства, когато лагерните наставници започват да виждат странни неща, убедени, че полудяват. Истината, е че древно зло се пробужда заедно с фанатична секта, която се опитва да върне към живот митологията на лагера. Докато жертвите се увеличават, мистерията се задълбочава и очакваното лято на забавления скоро се превръща в игра на живот и смърт. Добре дошли лагерът Стилуотър - мястото на първата целувка, първата любов.. и първите убийства.

Като фен на свръхестественото и хорър филмите, отдавна очаквах сериал като "Dead of summer". Повечето телевизионни предавания наблягат на блудкавия романс, клишираните гимназиални проблеми и трудните взаимоотношения. И въпреки че в "Dead of summer" не липсват любовните триъгълници, интригите и проблемите в тинейджърския свят, всичко остава на заден план пред опасността от неизвестното и демоничните сили в лагера. Бих го описала като перфектното съчетание между "American Horror Story" и всяка тийн-ориентирана телевизионна драма.
Естествено, не липсват и минуси. Обстановката е твърде позната, сюжетът е заплетен и набързо развит, а героите са драматични и незрели. Имайки предвид очевидните пропуски, сериалът е на ръба да се превърне в поредната баналност, но привкусът на класическите хорър филми, тайните и мистерията правят шоуто достатъчно интересно, че да държи зрителя в непрекъснато напрежение.

"Изборът" - Кийра Кас

Поредицата "Изборът" от авторката Кийра Кас ни въвежда в едно антиутопично бъдеще, след Четвъртата световна война, когато Северна Америка е унищожена  и на нейно място се издига държавата Илеа. Обществото е разделено на касти според социалното си положение - Осморките са бездомниците, незаконните деца и престъпниците, а Единиците са членовете на кралското семейство. По традиция когато бъдещият престолонаследник реши да се задоми, се устройва Изборът - състезание, при което 35 избраници от различни касти получават възможност да заживеят в двореца, сред лукс и удобства, съревновавайки се за сърцето му, а заедно с това и за короната. Участието в избора дава на кандидатките шанс за бляскав и сигурен живот, и затова всяко момиче мечтае да бъде избрано.. почти. 

Запознайте се с Америка Сингър. Тя е Петица, влюбена в Шестица, с несигурно бъдеще и голямо семейство. Единственото, което Америка иска от живота си, е да се занимава с музика и да се отдаде на тайната си любов Аспен. Затова обявяването ѝ за участничка в Избора е меко казано нежелано. Сега тя трябва да замине за двореца и да се състезава за вниманието на принц Максън Шрийв - нейната пълна противоположност. Колкото повече време прекарва в двореца обаче, толкова повече причини Америка открива, за да остане. И дори невъзмутимата и твърда Америка е изненадана да открие, че една от тях са чувствата ѝ към принца...

Още откакто книгите привлякоха вниманието ми (преди малко повече от година) знаех, че няма да остана разочарована. Идеята е оригинална, а ентусиазмът на участничките и дворцовата обстановка са способни да развълнуват и най-пасивния читател. 

Отначало Америка не ми беше любимка заради придирчивостта и буйния си нрав, но с развитието на сюжета не престана да ме изненадва, показвайки по-благата и улегнала част на характера си. Принц Максън от друга страна веднага се превърна в един от любимите ми герои - обаятелен, чаровен и забавен, винаги готов на всичко за гостенките си, истински джентълмен, въпреки трудното си минало и властния си баща. Освен химията и привличането, появили се с течение на времето, двамата с Америка са прекрасен пример за две противоположности, които се уравновесяват и постигат съвършена хармония помежду си. Препятствията пред тях бяха много и сериозни - възлюбеният на Америка, който се появява в двореца, деспотичният баща на Максън, който прибягва до насилие и твърда ръка, за да контролира всички, настървеността на останалите участнички да ги разделят и да спечелят принца, ниската социална каста на Америка... но те изглежда винаги успяват да се справят с премеждията без това да застане помежду им. 

"Изборът" е страхотна поредица за приятелството, отговорността, любовта и честта, съчетаваща романтичните и трогателни моменти с опасностите, вълненията и фантастичната атмосфера. В допълнение изобилието от разнообразни герои, разсъжденията върху социалната несправедливост и дворцовите интриги са подходящи за всички читатели. 

"Кръвни връзки" - Ришел Мийд

"Кръвни връзки" е продължение на "Академия за вампири", разказваща за същата свръхестествена реалност. Този път протагонистът не е дампир, а член на алхимиците - организация, когато опазва вампирския свят в тайна от хората за тяхна безопасност. Книгите отново са шест, но фокусът е изместен от Роуз и Лиса - техният живот е улегнал и сравнително спокоен, докато приключенията на приятелите им тепърва започват.

Сидни Сейдж е алхимик, предубедена към свръхестественото и изпълнена с неприязън към вампирите. Като герой тя се появява в "Академия за вампири", за да помогне на Роуз да докаже невинността си, след като е обвинена в убийството на кралицата. Заради замесването ѝ с дампир беглец, Сидни е в изпитателен срок, докато не е изпратена по назначение в Палм Спрингс.
Джил Мастрано Драгомир, сестра и единствена роднина на настоящата моройска кралица Лиса, е в опасност. Тези, които не са съгласни с управлението на либералната тинейджърка, осъзнават, че тронът ѝ се крепи на единствения жив член на семейството ѝ - Джил, и се опитват да я убият, за да свалят Лиса от власт. Затова Джил е изпратена в пустинният и горещ Палм Спрингс, Калифорния, където освен от ренегати, ще бъде в безопасност и от стригоите, за които слънцето и жегата са смъртоносни. С Джил за Палм Спрингс заминават и дампирът пазител Еди Кастъл, познат ни от приключенията на Роуз, нейното бившо гадже Ейдриън Ивашков, и, разбира се, Сидни. Нейна работа е да се грижи Джил да е в безопасност, а тайната ѝ самоличност на вампирска принцеса да остане тайна. За Сидни, която не е имала нормален живот и приятели обаче, животът в частното училище "Амбъруд" не е толкова лош, колкото тя очаква. Предубежденията ѝ към вампирите постепенно отстъпват място на привързаност към новите ѝ приятели. И особено към Ейдриън. Двамата са заедно през половината време, споделят всичко и са много близки. Първоначално престоят им в "Амбъруд" преминава без усложнения, но много скоро всичко се обърква. Сидни трябва да се пребори с привличането си към влюбения в нея Ейдриън, да се довери на новооткритите си магически сили, да разкрие тайните и лъжите, с които я контролират алхимиите, и всичко това докато се грижи приятелите ѝ да са в безопасност в света на хората.

Проблемите в "Кръвни връзки" са очевидни. Извадени от познатата обстановка на академията "Свети Владимир", героите са объркани и несигурни в бъдещето си. Отношенията им са ужасно объркани, тъй като всички те трябва да се представят като семейство в пансиона "Амбъруд", а много бързо се оформят любовни триъгълници и романтични драми. Джил, която е принудена да се крие само защото се е родила принцеса, претърпява няколко неуспешни връзки, освен това като "целуната от сянката" на нея се предават всички странични ефекти от пороците и магията на духа на Ейдриън. А колкото до самия Ейдриън, той прекарва половината поредица опитвайки да спечели Сидни. Реално погледнато те двамата са поредната двойка клише - прагматична и ученолюбива дребна блондинка отрича чувствата си към неустоимо привлекателен саркастичен и самовлюбен вампир. Ришел Мийд обаче отново успява да измъкне героите си от добре познатата рамка. Да, Сидни е пристрастена към кофеина, безсрамно интелигентна, прилежна и старателна, но също така е и любителка на колите, невероятно могъща вещица и вярна на своите убеждения, дори когато това означава да се опълчи на всичко, в което е вярвала досега. И да, Ейдриън е вампир с много пороци, помрачен от магията на духа и разбит след връзката си с Роуз, но също така е забавен, артистичен, загрижен за всички и абсурдно смел. Чувствам, че авторката някак си дължеше на Ейдриън тази поредица. Това са неговите шест книги, той е главен герой и протагонист, открива любовта на живота си, при това в момиче, което го обича също толкова силно, и получава щастливия си край.
Като цяло приключенията на героите в "Кръвни връзки" са също толкова пленителни и опасни както тези в "Академия за вампири", но не са толкова мрачни и потискащи, изпълнени са с повече хумор и действие, и ще ви накарат да обикнете слънчевата Калифорния дори повече от тайнствените гори на Монтана.

"Академия за вампири" - Ришел Мийд

Тази поредица звучи като поредното клише - училище за хора със свръхестествени способности, при това вампири. Но Ришел Мийд съумява да покаже учениците в академията "Свети Владимир" като обикновени тинейджъри с общочовешки проблеми, живеещи насред вампирската реалност.

Съществуват две раси вампири - морои и стригои. Мороите са живи вампири, които пият кръв от човешки доброволци без да убиват. Всеки морой е свързан с един от четирите физически елемента, а рядко срещани са такива, които владеят духа. Мороите имат дванадесет кралски фамилии, от които се избира управляващият монарх. Стригоите за зли неживи вампири, които убиват хора, за да се хранят. Те са невероятно бързи и силни, но слънчевата светлина, която е некомфортна за мороите, е смъртоносна за тях. Стригоите се хранят с хора, но мороите са предпочитаната им храна. 

В миналото, когато мороите са се смесвали с хората, е създадена нова раса - тази на дампирите. Те са полу-хора, полу-вампири, които наследяват бързината и рефлексите на мороите, и физическата издръжливост на хората. Най-силните и изявени дампири се обучават за пазители, които посвещават живота си на мороите, поставят ги на първо място и ги бранят от неживите им врагове. 

Поредицата "Академия за вампири" проследява живота на Роуз Хатауей - своеволен и непокорен дампир, и Лиса Драгомир - принцеса морой, владееща магията на духа. Благодарение на лечебната сила на Лиса, двете са свързани чрез телепатична връзка. Роуз е "целуната от сянката" и може да усеща мислите и чувствата на Лиса. Двете момичета усещат опасностите, които ги дебнат в академията и бягат, опитвайки да започнат живот като нормални момичета. Но са открити и върнати от пазителя Дмитрий Беликов, който става наставник на Роуз, докато тя наваксва загубените тренировки. Сега двете момичета трябва да преоткрият мястото си в нощния свят на вампирите, което се оказва неочаквано трудно. Роуз и Дмитрий упорито се опитват да крият забраненото привличане помежду си, а Лиса се разкъсва между издигането си в социалните кръгове на кралските фамилии и чувствата си към мрачния и привлекателен Кристиан Озера. Наваксването на пропуснатото обучение обаче е най-малкият им проблем. Стригоите затягат хватката си около академията, а опасностите са още по-големи зад стените на "Свети Владимир".

Като всяка фантастична тийн поредица, и "Академия за вампири" си има недостатъци. През всичките шест книги Роуз и Дмитрий повтарят едно и също нещо - как връзката им е грешна и забранена, но продължават да рискуват всичко в името на любовта си. Освен това в историята е въведен Ейдриън Ивашков - циничен и нарцистичен алкохолик от кралска фамилия, владеещ магията на духа, който се влюбва в Роуз и се навърта около двете момичета. По това време Дмитрий и Роуз са скъсали и тя се поддава на изкушението да бъде с някой, който я обича безусловно. Но въпреки връзката си с Ейдриън тя осъзнава, че все още обича наставника си и накрая на поредицата се събира с него, оставяйки Ейдриън с разбито сърце. Лично аз не виждам смисъла от появата на Ейдриън в историята, след като съдбата му с Роуз е предопределена. Да, разбира се, със саркастичните си забележки и подмятания, той е един от най-интересните персонажи, но сближаването му с Роуз му донесе само неприятности. Единствено връзката между Кристиан и Лиса внася известна стабилност в поредицата - за разлика от тях, никой не знае какво иска и всички крият чувствата си, което е вбесяващо за един по-нетърпелив читател.

Но чрез неуравновесеността на Лиса и Ейдриън, породена от магията на духа, се разглеждат различните видове пристрастеност и психични разстройства. Любовта също е дълбоко заложена в действията и подбудите на героите, а приятелството между главните героини устоява на всички препятствия, доказвайки, че с правилния човек до себе си можеш да преодолееш всичко. 

Като заключение, "Академия за вампири" е интригуваща и напрегната поредица, която ще ви държи в очакване. Изобилието от любов, интриги, бойни сцени, свръхестествени фактори, напрежение и трудни взаимоотношения ще ви накара да забравите предубежденията си към вампирските истории и ще превърне книгите в любимото ви четиво.

За книгите с любов

С книгите имаме дълга история. Започнах да чета на две и половина, прочитайки надписа на отоплителната печка вкъщи. Нашите бяха удивени, че мога да прочета нещо подобно на толкова ранна възраст и постоянно ме подтикваха да чета надписите по витрините, марките на различни хранителни продукти и заглавията по вестниците. Дори за най-елементарната дума, като например второто нещо, което прочетох - "Банкя", имаше награда - дали шоколадова торта, дали сладолед, дали нова играчка.. 
Когато се научих да чета изречения и пасажи, мама започна да ми купува книжките "Франклин". Двете заедно се зарекохме да съберем цялата колекция и попълването ѝ продължава и до днес. Всяка вечер я карах да седи до леглото ми, докато ѝ чета за Франклин, а на мястото на сложните думи, които не знаех, измислях свои случки и описания. Представям си колко странно са звучали историите. 
От "Франклин" преминах към "Приказки на братя Грим", "Избрани произведения на Ханс Кристиян Андерсен", "Том Сойер", "Емил от Льонеберя", "Пипи Дългото Чорапче" и "Карлсон, който живее на покрива". Спомням си също "Малкият принц", "Мили мой Мио" и "Принцът и просякът". Всяко лято първата ми работа беше да си купя читателски дневник, след което да отида с баба и дядо до детската библиотека и да заема първите пет книги от списъка си за четене. Имаше нещо невероятно опияняващо в това да се потопя в поредната история, да свърша поредната книга и докато спомените в главата ми са пресни, да попълня отреденото ѝ място в читателския дневник. Вече съм в десети клас и няма година, в която да не съм прочела всяка книга от списъка си. Естествено задачата става все по-трудна. Например това лято имам на разположение два месеца и половина, за да прочета петнадесет произведения, сред които внушителните "Декамерон" и "Граф Монте Кристо". Тинейджърката в мен не иска да се откаже и от младежките си нужди, затова списъкът се удължава с няколко фантастични и любовни романа, които вече са вкъщи и очакват да стигна до тях. 
Любовта ми към книгите понякога се превръща в нездрава мания. Познавате ли това прекрасно чувство, когато напускате библиотеката с четири-пет заети книги, знаейки, че имате материал за четене за поне два месеца? Или когато най-сетне посетите книжарницата и се заредите с няколко пресни заглавия, които ще бъдат ваши и само ваши завинаги? Сега си ги представете съчетани. Така бих описала връзката си с четенето - понякога си купувам няколко нови книги, чието излизане съм чакала от месеци, и след това заемам още няколко от библиотеката, за да отложа четенето на закупените. Може да е болестно състояние, но сърцето ми се стопля, когато случайно се замисля за книги и се сетя, че имам няколко непрочетени романа, които ме чакат вкъщи.
Вкусът ми за книги е разнообразен, но като повечето тинейджърки предпочитам антиутопични фантастики, клиширани любовни истории и предвидими леки четива. Обикновено когато не съм в настроение, си пускам някой тежък филм, като "Споделен живот" и "Седем" например. Книгите са моята страст, моето развлечение. Антиутопиите, фиктивните вселени и любовните триъгълници са нещата, които търся, когато купувам една книга, затова в ревютата ми ще се срещат най-вече подобни книги. 

Мисля, че първият ми пост стана въздълъг, така че слагам край с едно "Добре дошли в блога ми". Държа да добавя, че започвам този блог с цел да създам своето място, където да мога да споделям за преживяванията си в четенето без да бъда критикувана или гледана с досада. Не преследвам последователи или нечие одобрение, е желая да натрапвам вкусовете си или да дразня когото и да било, така че ако нещо не ви допада, изходът от страницата е съвсем лесен. Надявам се да се забавляваме заедно :).